Европа чака ракети 30 месеца

Девет европейски държави и Украйна подписаха на 13 юли в Париж коалиция за противобалистична отбрана (Елисейски дворец, Ал Джазира). Пет дни по-късно Русия изстреля мащабен залп от балистични и крилати ракети срещу Киев (Глоуб енд Мейл). Така политическото обещание беше подложено на тест още преди да се превърне в работеща военна схема. Реакциите в шест държави показаха основното ограничение: прехващачите, от които Украйна има нужда, се произвеждат с години, а нито една от страните подписали декларацията не е показала как ще съкрати този срок.

Какво не могат да доставят заводите

Германия най-ясно показа мащаба на проблема. Берлин одобри около 2,5 млрд. евро отбранителен износ за Украйна през първата половина на 2026 г. (Федерално министерство на икономиката и климатичните действия). Това число говори за политическа воля. То не означава, че прехващачи за „Пейтриът“ или ИРИС-Т стоят по складове и чакат да бъдат изпратени.

По информация на НЦЦ производството на един ракетен двигател за „Пейтриът“ отнемало около две години и половина, а германски завод по лиценз би имал нужда от още години, за да достигне сериозен обем (НЦЦ). Реалният краткосрочен инструмент на Германия е натискът върху други европейски потребители на „Пейтриът“ да освободят ракети от собствените си запаси (Ханделсблат).

Франция даде най-конкретните срокове: временни батареи САМП/Т, френско-италианската система за противовъздушна отбрана, радари преди края на 2027 г. и ускорени доставки на ракети „Астер 30“ до октомври (Елисейски дворец). Еманюел Макрон представя САМП/Т като европейска алтернатива на зависимостта от американския „Пейтриът“.

Производството на прехващача „Астер 30“ обаче е около 80–100 броя годишно, с план да достигне 300 през 2028 г. (Юромайдан прес). При руски залпове от десетки балистични ракети за една нощ този темп не стига.

Самата декларация за коалицията не съдържа обвързващ производствен график. Призивът на Володимир Зеленски за резултати „в рамките на 12 месеца“ е политическа цел, не финансиран план за поръчки (Глоуб енд Мейл, Политико Европа).

Кой присъства, кой може да доставя

Италия показа разликата между политическата видимост и реалната тежест в производството. Премиерът Джорджа Мелони пропусна срещата в Париж; присъства външният министър (Юронюз Италия). САМП/Т не е само френска система: Италия я произвежда съвместно и доставя ключови компоненти за следващото поколение (Ил Соле 24 Оре). Рим остана извън прожекторите, но запази мястото си на индустриалната маса.

Румъния показа дилемата на държавите на първа линия, когато запасите се изчерпват. Президентът Никушор Дан каза, че Букурещ проучва дали да изпрати прехващачи за „Пейтриът“, но решението изисква единодушно одобрение от Върховния съвет за национална отбрана (ТВР Инфо). Румъния вече прехвърли цяла система „Пейтриът“ на Украйна (Президент на Украйна). Останалото е ограничено, а договорът за нови радари за откриване няма да донесе първата доставка преди 11 месеца (Хотнюз).

Литва използва руския залп, за да настоява НАТО да надгради мисията за охрана на въздушното пространство в Балтика. Днес това е мирновременна мисия, при която ротационни изтребители излитат, за да идентифицират нарушители на въздушното пространство. Вилнюс иска тя да получи реална отбранителна роля, включително право да сваля входящи заплахи (ТВ3). Но ракетните батареи, които биха дали тежест на такъв мандат, досега се появяват само при кратки разполагания, не като постоянно покритие (ЛРТ Инглиш).

Словакия, която предостави системата си С-300 в началото на войната, потвърди отказа си да финансира нови оръжейни доставки за Украйна (Денник Н). Всяко правителство, което отказва да даде прехващачи, обаче продължава да разчита на щита, който тези прехващачи трябва да изградят.

Моделът в шестте държави е един и същ. Одобренията за износ, коалиционните декларации, изявленията от срещи и двустранните сделки се движат. Производството на прехващачи не се движи със същата скорост. Докато след политическите обещания не последват поръчки към заводите, споразумения за разпределяне на производството и календар за доставки, противобалистичната коалиция остава коалиция на хартия. Министрите на отбраната на деветте подписали държави дължат тези производствени числа. Никой още не ги е публикувал.