Ексон придвижва кипърския газ

Седем трилиона кубични фута природен газ под морското дъно край Кипър преминаха формален търговски тест. „ЕксонМобил“ и „КатарЕнерджи“ подписаха т.нар. „декларация за търговска жизнеспособност“ за находищата „Главк“ и „Пегас“ (АП, „Яху Файнанс“ / „Ройтерс“). Те се намират в Блок 10 на изключителната икономическа зона на Кипър — морската зона, в която държавата има право да проучва и използва природни ресурси.

Подписът улеснява финансирането и планирането на проекта. Той обаче не означава, че газът вече влиза в европейската система. Окончателното инвестиционно решение — моментът, в който компаниите се ангажират с милиарди за строителство — не се очаква преди около 2029 г., а първият добив е планиран за около 2033 г. (АП).

Как газовите проекти стигат от откритие до доставка

Морският газ минава през няколко прага, преди да стигне до потребителите. Първо се откриват въглеводороди. После се проверява дали находището е достатъчно голямо за печеливш добив. След това се изчислява икономиката на проекта, избира се маршрут за износ, осигурява се финансиране и се подписват договори. Едва тогава идва инвестиционното решение. Кипър току-що премина прага „икономиката може да излезе“. Всичко след него остава отворено.

Големите числа все още носят сериозна несигурност. Кипърският енергиен министър посочва 4,8 трлн. куб. фута за „Главк“ и 2,1 трлн. куб. фута за „Пегас“ (Кипърска информационна агенция). „Юронюз Гърция“ съобщава по-широк диапазон от 8–9 трлн. куб. фута („Юронюз Гърция“). Публично одитирана оценка на запасите не е публикувана, което означава, че още няма яснота какво количество може реално да бъде извлечено, а не просто колко газ се предполага, че има в земните пластове. Изводът е по-трезв: голямо находище за мащаба на Източното Средиземноморие, но още не и резерв, който може да бъде записан в баланс и финансиран безусловно.

Египет държи изхода

Предпочитаният маршрут за износ минава през Египет. Джон Ардил от „ЕксонМобил“ казва пред АП, че кипърският газ най-вероятно ще се транспортира по тръбопровод до съществуващите египетски мощности за втечняване, където ще бъде охлаждан до втечнен природен газ за превоз с танкери. Самостоятелен терминал за втечнен газ в Кипър е бил оценен като твърде скъп (АП).

Така Египет се превръща в задължителния коридор. Но страната има собствени ограничения. „Ахрам онлайн“ съобщава, че египетският износ на втечнен газ е паднал до нула през март 2026 г., докато страната е внасяла около 700 млн. куб. фута дневно, за да покрие вътрешния недостиг („Ахрам онлайн“). Това не изглежда като еднократен технически проблем: повече от година Египет се бори с вътрешно потребление, което расте по-бързо от производството. Ако Кайро има нужда от газа за себе си, европейските купувачи ще чакат след него.

Малък обем спрямо европейския апетит

Само през второто тримесечие на 2025 г. ЕС е внесъл 75 млрд. куб. метра газ, като втечненият газ е бил 46 % от тези доставки (Европейска комисия). Това е сравнение на мащаби, не прогноза за търсенето през 2033 г. На фона на днешните обеми кипърският газ, разпределен върху десетилетия добив, би бил полезно допълнение по периферията, но не фактор, който променя системата.

Проблемът с времето е по-дълбок. Институтът за енергийна икономика и финансов анализ изчислява, че вносът на газ в ЕС може да спадне с 25 % до 2030 г., ако политиките за намаляване на търсенето продължат (ИЕЕФА). Индикаторът на „Брюгел“ за газовото потребление показва, че потреблението в ЕС и Великобритания вече е намаляло с 18 % през 2023–2024 г. спрямо 2019–2021 г. („Брюгел“). Проекти, които стигат от одобрение до производство за около десетилетие, трябва да се конкурират на пазар, който към момента на пускането им може съзнателно да се свива.

Кой печели, кой чака, кой плаща

Кипър печели геополитическа тежест още сега. „ЕксонМобил“, която държи 60 % и е оператор на проекта, и „КатарЕнерджи“, която има 40 %, получават актив за своята проектна линия („Яху Файнанс“ / „Ройтерс“). Египет печели лост за влияние като вход към преработката и износа.

Европейските потребители засега не печелят нищо. Съществуват възможни маршрути на север — през терминалите за втечнен газ в Гърция или през газовата връзка Гърция–България (ДЕСФА, Ай Си Джи Би). Но за газа от „Главк“ и „Пегас“ няма публично известен договор с купувач, няма ясна цена за строителство и няма договореност за инфраструктурни такси. Ако египетският маршрут изисква нов тръбопроводен капацитет, някой ще трябва да го плати, а този разговор още не е започнал.

Кипър премина реален търговски етап. Дали Европа някога ще види този газ обаче зависи от свободния износен капацитет на Египет, от това дали ЕС ще има същата нужда от газ в средата на 30-те години, и от готовността на инвеститорите да финансират нови доставки на изкопаем газ за пазар, който се опитва да използва по-малко от него. Последното напрежение е най-важното.