ExxonMobil цели кипърски газ до 2033 г.

„ЕксонМобил“, „КатарЕнерджи“ и Кипър подписаха на 30 юни 2026 г. декларация за търговско откритие за офшорните газови находища „Глафкос“ и „Пигасос“ (Gulf Times, Reuters/Yahoo). Първият газ се очаква най-рано през 2033 г. Най-вероятният маршрут за износ минава през Египет — държава, чието собствено производство на газ се свива, а терминалите ѝ за втечнен природен газ все по-често са нужни за вътрешния пазар. За Европа това е възможност след 2030 г., а не решение за недостига на доставки в близките години.

Какво означава „търговска декларация“ на практика

Офшорният газ преминава през няколко етапа: откриване, оценка на находището, инженерно проектиране, окончателно инвестиционно решение — моментът, в който компаниите поемат реален капиталов ангажимент, строителство и едва след това добив. Декларацията за „Глафкос“ и „Пигасос“ е преди инвестиционното решение. Тя потвърждава, че находищата са достатъчно сериозни, за да се планира разработване, но не означава, че газът вече е сигурна търговска доставка (Seattle Times/AP, gr.Euronews).

Вицепрезидентът на „ЕксонМобил“ Джон Ардил очерта работен график: окончателно инвестиционно решение около 2029 г. и първи газ до 2033 г. (Reuters/Yahoo, Euronews France). Това са цели, не поети ангажименти. Допълнителни оценъчни сондажи в „Пигасос“ са планирани за края на 2026 г. (Seattle Times/AP). Засега няма публично видими обвързващи договори с купувачи или окончателни дестинации за терминалите.

Неясен остава и самият размер на ресурса. Публикации, свързани с Асошиейтед прес, посочиха около 7 трилиона кубични фута общо, докато кипърски и препубликувани от „Ройтерс“ данни стигат до 8–9 трилиона кубични фута (Seattle Times/AP, Reuters/Yahoo). В публичния регистър няма независимо сертифицирана оценка на запасите.

Египет: правилната инфраструктура на неудобното място

Кипър няма собствена инфраструктура за износ на втечнен природен газ. Най-евтиният маршрут на „ЕксонМобил“ до пазара е газът да бъде прекаран по тръбопровод до съществуващите египетски заводи за втечняване в Идку и Дамиета, а оттам да бъде изнасян като втечнен природен газ (Enterprise AM, JPT/Society of Petroleum Engineers). Икономическата логика е ясна: защо да се строи съоръжение за милиарди, ако наблизо вече има такова?

Проблемът е, че тази инфраструктура все повече обслужва самия Египет. Вътрешното производство на газ в страната е спаднало под 4 млрд. кубични фута дневно, при над 7 млрд. през 2021 г. (MEES). Според „Нюзбейз“ Египет е търсел близо 30 допълнителни карга втечнен газ за четвъртото тримесечие на 2026 г., само за да избегне недостиг на електроенергия (Newsbase).

Египет също печели от кипърския газ: чрез таксите, които заводите му биха начислявали за преработка, и чрез статута си на регионален енергиен хъб. Но държава, която бърза да внася газ за собствената си електропреносна система, може да насочи кипърските количества към вътрешния си пазар, преди значими обеми да стигнат до европейските терминали. Колко капацитет за преработка ще може да отдели Египет за кипърски износ през 2033 г. зависи от това дали Кайро ще обърне спада в собственото си производство. Засега посоката на данните не показва такъв обрат.

Кой печели днес и кой чака

Кипър печели най-много още сега: политическа тежест и по-силна позиция в преговорите в Източното Средиземноморие. Президентът Никос Христодулидис и министърът на енергетиката Михалис Дамиану представиха декларацията като стратегически етап (Newsit). Това описание е оправдано, но зависи от всичко, което следва.

„ЕксонМобил“ и „КатарЕнерджи“ превръщат откритието във възможност за разработване, която могат да придвижат, отложат или изоставят при окончателното инвестиционно решение (Gulf Times). Решението дали да вложат средствата остава за по-късно. Кипър не може да го наложи едностранно.

Европейските потребители не печелят нищо днес. Общото предлагане на природен газ в ЕС е било около 13,1 млн. тераджаула през 2025 г. (Eurostat). За мащаб: целият ресурс на „Глафкос“ и „Пигасос“ при горната оценка би покрил приблизително няколко месеца от потреблението на ЕС. Руският газ все още е осигурявал около 12 % от търсенето в ЕС през 2026 г., въпреки усилията за постепенното му спиране (Euronews). Кипърският газ още не е част от тази сметка.

„Глафкос“ и „Пигасос“ могат да станат още един източник в по-разнообразния следруски газов микс след 2030 г. Декларацията запазва опция за десетилетие, в което Европа ще търси всеки неруски обем, който може да намери. Това има значение. Но не е основание да се говори така, сякаш газът вече тече.