Финкантиери дава 600 млн. евро за кабели

Банковите преводи, облачните данни, електричеството и природният газ минават през Европа по хиляди километри кабели и тръбопроводи на морското дъно. Голяма част от тази инфраструктура почти не се наблюдава. Италианската държавно подкрепяна корабостроителна група „Финкантиери“ похарчи 600 млн. евро, за да придобие четири компании и да събере около 1 500 специалисти в морските обследвания, подводните дронове и наблюдението на морското дъно (МаркетСкринър, „Финкантиери“). Разходът е реален. Дали от него следва реална защита, е друг въпрос.

Да видиш повредата не означава да я отстраниш

Новите инструменти на „Финкантиери“ съвпадат с посоката на европейското законодателство. Директивата за устойчивостта на критичните субекти, приета през 2022 г., превърна защитата на кабелите и тръбопроводите от тиха задача на частните оператори в публично задължение (Евро-Лекс).

Но защитата на един кабел не се изчерпва със сканиране на морското дъно. Европа трябва да открие повредата, да разбере какво я е причинило, бързо да изпрати ремонтен кораб и да реши кой има правомощие да действа. „Финкантиери“ покрива първата стъпка. Останалите елементи до голяма степен още не са изградени.

ЕС вече започна да финансира тази област директно. Според „Диджитал Войс“ една програма е заделила 45,8 млн. евро за защита и ремонт на подводни кабели. Механизмът за свързване на Европа, основният инфраструктурен фонд на ЕС, е насочил 347 млн. евро към проекти за цифрови кабели („Екосистема Стартъп“). Морската стратегия за сигурност на Комисията поставя акцент върху сътрудничеството между националните власти (Европейска комисия). В публичните данни обаче няма доказателство, че 600-те млн. евро на „Финкантиери“ идват от европейски отбранителни фондове или са свързани с обща командна система.

Италия изгражда доставчик. Ирландия поема риска.

Парите се разпределят неравномерно. Италия получава национален доставчик за подводна инфраструктура с достатъчен мащаб. Шведската „Сааб“ продаде три подводници на Полша в сделка, която „Дифенс Нордик“ описа като най-голямата експортна поръчка в историята на шведската отбранителна индустрия. Това е още един пример как покупката на техника изпреварва системата, която трябва да я координира.

Ирландия показва обратната страна. Новият трансатлантически кабел „Фастнет“ на „Амазон Уеб Сървисис“ трябва да стигне до Корк до 2028 г. и да обслужва клиенти в облачните услуги и изкуствения интелект в цяла Европа („Блумбърг“). Това затвърждава ролята на Ирландия като цифров вход към континента, но и изостря уязвимост, която страната не може да реши сама. Американските хиперскейлъри и ирландският модел на работни места печелят от статута на кабелен център. Разходът за сигурност пада върху малкия ирландски флот и върху съюзниците, готови да патрулират. Ирландските власти вече започнаха да свързват случващото се под ирландските води с икономическата политика и националната отбрана („Айриш Таймс“).

Какво още никой не може да измери

Когато кабел бъде прекъснат на повече от 12 морски мили от брега, където свършват териториалните води, наказателното преследване зависи от държавата на флага на замесения кораб, тоест страната, в която плавателният съд е регистриран. Зависи и от събирането на доказателства, което в открито море работи трудно. Конвенцията на ООН по морско право дава на държавите ограничена юрисдикция при инциденти в международни води (Конвенция на ООН по морско право). Затова превенцията и бързият ремонт са по-важни от наказанието след факта.

Истинският тест е измерването. Няма публични данни колко бързо Европа може да установи прекъсване на кабел, колко време отнемат ремонтите или каква част от морското дъно реално се наблюдава. Без такава отправна точка не може да се прецени дали 600 млн. евро за италианска индустриална консолидация носят повече устойчивост от по-евтини решения: допълнителни кабелни трасета, по-дълбоко заравяне край брега, общ резерв от ремонтни кораби или повече часове патрулиране.

Европа купува капацитет, преди да може да измери защитата. Инструментите, които „Финкантиери“ събра, може да се окажат полезни. Но докато няма система, която да свързва наблюдението, ремонта и правните правомощия, континентът харчи за подводна сигурност, която още не може ясно да дефинира.