Финландия разреши хранилището Onkalo

Във всеки ядрен реактор керамични пелети от уран са подредени в метални горивни пръти и произвеждат електроенергия. Когато горивото се изчерпи, прътите остават силно радиоактивни и толкова горещи, че трябва да престоят години в охлаждащи басейни, преди да бъдат преместени. Всяка държава с ядрена енергетика от десетилетия обещава постоянно решение за този материал. Досега това обещание най-често оставаше в сферата на плановете. Финландия вече го превърна в лицензирана инфраструктура.

Финландското правителство издаде на Посива Ой оперативен лиценз за съоръжение за окончателно погребване на отработено ядрено гориво в Олкилуото, след като органът за ядрена безопасност СТУК завърши положителна оценка на безопасността. Съоръжението, наречено Онкало, се подготвя от десетилетия: Финландия издаде строителен лиценз през 2015 г., а Посива подаде заявлението си за оперативен лиценз в края на 2021 г.. Регулаторите вече приемат, че системата може да премине от проектна проверка към контролирана експлоатация. Първата капсула няма да бъде спусната под земята веднага; предстоят въвеждане в експлоатация и изпитания, както посочва СТУК. Но разликата между „лицензирано за работа“ и „още спорим дали изобщо да опитаме“ е съществена.

Хидроизолация на мазе, което никой няма да проверява

Онкало не прилича на трезор със заключена врата. По-точната аналогия е хидроизолация на мазе за бъдеще, в което няма да има кой да прави огледи: слой след слой, всеки проектиран да издържи дори ако другият около него се повреди.

Отработеното гориво се затваря в чугунена вложка, обвита с медна обвивка. Контейнерът се поставя в отвор, облицован с бентонитова глина, която набъбва при контакт с вода и образува плътна бариера, за да не достигат подпочвени води до метала. Тунелите се запълват обратно, а цялата система е разположена на около 400 до 450 метра дълбочина в стабилна скална основа (бюлетин на МААЕ, Посива). Нито един слой не трябва сам по себе си да бъде съвършен. СТУК оценява общото им поведение.

Този подход е известен като метод КБС-3 и е разработван съвместно от финландски и шведски програми в продължение на десетилетия (СКБ). Разликата между Онкало и изследователски проект е, че вече се изгражда промишлена верига за работа с търговско отработено гориво. МААЕ го определя като една от най-напредналите програми от този тип.

Прецедент, който Европа не може да заобиколи

Онкало ще приема само финландско отработено гориво. Финландското законодателство не допуска внос на чужди ядрени отпадъци. Въпреки това проектът променя европейския спор. Ядрената енергия отново е част от дневния ред за декарбонизация и енергийна сигурност, а въпросът за отпадъците винаги е бил най-силното политическо възражение. Поддръжниците вече могат да посочат лицензирано съоръжение, а не само теоретична концепция.

Швеция е най-близо до подобен етап. Правителството одобри плана на СКБ за хранилище през 2022 г. по същия метод КБС-3, но строителството във Форсмарк все още изисква конкретни проверки за площадката от ССМ.

Френският проект Сижéo решава различен проблем. Франция преработва отработеното си гориво, като отделя ядрен материал за повторна употреба и оставя специфични високоактивни отпадъци. Проектът има докладвана цена от 33,36 млрд. евро за 151 години и продължава да среща нерешена местна съпротива.

Полша и Италия показват по-рязък контраст. Полша се движи към първия си реактор, с цел първи бетон през 2028 г., но доказателствата за съпоставим план за окончателно съхранение са ограничени. Италия затвори реакторите си преди десетилетия и сега обсъжда връщане към ядрената енергия, докато старите отпадъци още стоят във временно съхранение. Новите ядрени обещания в Европа звучат различно, когато една държава вече е изпълнила най-трудната част от края на веригата.

Какво не може да гарантира лицензът

Хранилището трябва да надживее човешките институции. Учените моделират как водата, металът, глината и скалата ще си взаимодействат в периоди от десетки до стотици хиляди години. Ще корозира ли медта по-бързо от очакваното? Може ли бъдеща ледникова епоха да притисне сушата и да промени движението и химията на подпочвените води над тунелите? Тези въпроси остават отворени (СТУК, бюлетин на МААЕ). Лицензът е най-силната форма на увереност, която модерната държава може да даде. Той не е доказателство за целия период на риска.

Надеждният маршрут за отпадъците също не прави ядрената енергия нито евтина, нито бърза. Шведският спор за държавната подкрепа и споделянето на риска при нови реактори показва, че финансирането остава отделна битка. Финландия не е решила икономиката на ядрената енергия. Тя показа как изглежда пътят за отпадъците, когато една държава го следва десетилетия наред. За континент, който спори дали ядрената енергия заслужава втори шанс, тази институционална издръжливост може да се окаже по-важна от поредното съобщение за нов реактор.