Руски дрон рани цивилни в НАТО

Румъния потвърди, че руски дрон „Геран-2“ с 30 кг експлозиви е ударил жилищна сграда в Галац на 29 май и е ранил 14-годишно момче и майка му. Това е първият потвърден случай, в който руски боеприпас ранява цивилни на територията на НАТО. Букурещ затвори консулство, експулсира дипломат и получи публична подкрепа от европейски столици. НАТО обаче не задейства Член 4 — клаузата, която позволява на всяка съюзническа държава да поиска официални консултации по сигурността, не свика извънредно заседание и не излезе с обща позиция.

Какво направи Букурещ

Президентът Никушор Дан обяви генералния консул Андрей Косилин за персона нон грата и закри руското консулство в Констанца, с което премахна дипломатическото присъствие на Москва по румънското Черноморие („Аджерпрес“). Външният министър Оана Цою предупреди, че може да последват допълнителни мерки („Ел Паис“). Дан каза пред Би Би Си, че не изключва и експулсиране на руския посланик („Аджерпрес“).

Президентството и министерството на отбраната дават различни версии за траекторията на дрона. Дан го описа като „отклонен от украински отбранителен огън“, тоест като преливане на бойни действия през границата, а не като целенасочена атака срещу Румъния. Министърът на отбраната Раду Мируца отказа да потвърди тази версия и я нарече „финт в публичното пространство“. Ако украинската противовъздушна отбрана е пренасочила дрона, Русия носи отговорност, че го е изстреляла, но не непременно, че е целила Румъния. Тази разлика определя дали Букурещ има основание да търси ескалация в рамките на НАТО, или трябва да третира случая като щета от близостта до войната.

Европа се задейства без команда

В дните около удара правителства от ЕС извикаха руските посланици. Кая Калас, върховният представител на ЕС за външната политика, нарече случая „явно и сериозно нарушение на суверенитета на Румъния“ („Информат.ро“). ЕС осъди инцидента и даде сигнал за допълнителен натиск върху Москва („ИЮ Нюз Италия“).

Това не беше дирижирано от Брюксел. Неформалната среща на външните министри на ЕС на 28 май, ден преди удара, вече беше сближила позициите на столиците за засилване на натиска (Европейска служба за външна дейност). Когато дронът удари, правителствата действаха паралелно. Сближаването дойде от самите столици.

Словакия показа къде спира солидарността. Външният министър Бланар осъди удара, но отказа да извика руския посланик („Новините“). Между закриването на консулството от Букурещ и умишлената сдържаност на Братислава се вижда реалният обхват на европейския консенсус за Галац.

Праг, който продължава да се вдига

Румъния е следила дрона през целия му полет. Изтребители Ф-16 са били във въздуха с разрешение за използване на оръжие. Три ограничения са направили прихващането невъзможно в рамките на четириминутния прозорец: румънското законодателство забранява стрелба в украинското въздушно пространство, докато Румъния формално е в мир; системата за борба с дронове „Меропс“ не може да изстрелва прехващачи над населена зона без неприемлив риск за странични щети; а оръдията „Гепард“ изискват съгласие от частни собственици на земя за разполагане в мирно време. Това са системи, мислени преди 2023 г., преди масовата употреба на дронове да промени модела на заплаха по източния фланг на НАТО.

Галац беше петият инцидент с дрон по източната граница на НАТО за петнадесет дни след нарушения на въздушното пространство или удари, свързани с Финландия, Естония, Литва и Латвия. Всеки следващ случай е по-сериозен от предишния. Само Румъния е имала поне четиринадесет предходни инцидента от 2022 г. насам. Нито веднъж не е задействан Член 4. Няма и рамка за компенсации за засегнатите цивилни.

Националните и европейските реакции запълват празното пространство, в което би трябвало да има отговор на алианса. Всеки инцидент, поет без задействане на колективния механизъм на НАТО, вдига прага за следващия. Първите цивилни жертви на руски боеприпас на територия на НАТО не промениха този модел. Остава въпросът какво би го променило.