Пет държави затягат граничното убежище

От финландската граница с Русия през балтийските граници с Беларус до германските проверки вътре в Шенген пет държави от ЕС вече ограничават кой може да подаде молба за убежище на границата. Полският Сейм, парламентът на страната, гласува удължаване на ограниченията по границата с Беларус с още 60 дни — поредното продължаване на мерки, въведени за първи път през 2025 г. (RMF24, VisaHQ News). Варшава представя маршрута като беларуска хибридна операция, а не като обикновена миграция. Литва, Латвия и Финландия прилагат сходни режими по източните си граници. Германия действа от другата посока: контролира сухопътните си шенгенски граници и има правомощия да връща хора, които търсят убежище.

Всяка държава използва различен правен инструмент. Между тях няма координация. Нито една институция на ЕС не е публикувала оценка дали тези режими все още се побират в европейското право.

Източната граница

Балтийските държави показват как временните кризисни мерки могат да се превърнат в постоянен модел на управление.

Литва третира граничния контрол като самозащита срещу беларуска хибридна атака. По данни на LRT граничните служби са върнали 888 нередовни мигранти от началото на 2026 г. до началото на юли и над 25 000 души от началото на кризата през 2021 г. Продължаващата извънредна ситуация на държавно равнище дава на граничните органи разширени правомощия да отказват влизане без стандартна процедура за убежище.

Латвия е превърнала извънредния режим в рутинна администрация. Страната удължи засилените мерки по границата до края на 2026 г. и отдели още 1,7 млн. евро за поддържането им (1188.lv). През 2025 г. Латвия е спряла 12 046 опита за преминаване и е допуснала 31 души по хуманитарни причини (BB.lv). Правната рамка минава през законодателството за гранична сигурност, а не през процедурата за убежище. Така системата по подразбиране се измества от разглеждане на молби към спиране на преминавания.

Финландия е поставила повече предпазители от съседите си. Временният ѝ граничен закон позволява връщане на хора на руската граница, когато правителството установи, че враждебна държава използва миграцията като оръжие. Законът обаче изисква срокове и предвижда изключения за деца, хора с увреждания и лица, за които има риск от изтезания или смърт (Finlex, Eduskunta). „Амнести Финландия“ смята, че законът въпреки това нарушава международните задължения на страната, защото изхожда от отказ, а не от индивидуална проверка (Amnesty Finland).

Германия проверява същата граница от другата страна

Същата логика, в която сигурността стои преди достъпа до процедура, вече се е преместила от външната граница към вътрешните граници на ЕС. Берлин контролира всички сухопътни граници от септември 2024 г. От май 2025 г. тези проверки позволяват връщане на хора, които заявяват намерение да поискат убежище на границата. Вътрешният министър Александер Добринд твърди, че мерките са предотвратили над 32 000 незаконни влизания (Deutschlandfunk, DW).

Германските съдилища вече ограничиха тази линия. Административният съд в Мюнхен обяви няколко проверки за незаконни през 2025 г., като прие, че на практика постоянният контрол не може да се представя като временно изключение от правилата на Шенген — системата, която обичайно позволява свободно движение през вътрешните граници на ЕС (Tagesschau). Полша въведе проверки на същата граница от юли 2025 г. (Auswärtiges Amt). Двете държави вече проверяват една и съща граница от двете страни, защото нито една от тях не вярва, че обичайното шенгенско движение може да управлява риска.

Кой контролира изключението?

Пактът на ЕС за миграцията и убежището от 2024 г. даде на държавите членки формална правна основа да ограничават достъпа до убежище, когато враждебен актьор използва миграцията като инструмент. В европейското законодателство тази категория се нарича „инструментализация“ (Регламент (ЕС) 2024/1359). Но пактът предвижда временни и условни отклонения от нормалните правила, а не разрешение достъпът до убежище да бъде затворен. Правото на ЕС все още изисква държавите да позволяват подаване на молби за закрила на границата и да ги разглеждат индивидуално (Директива 2013/32/ЕС). Съдът на ЕС, най-висшата съдебна инстанция на съюза, вече се произнесе срещу Унгария за това, че е направила достъпа до убежище практически невъзможен (СЕС C-808/18).

Границата между законна кризисна мярка и връщане без реална възможност за търсене на закрила зависи от данни, които не са публикувани: колко хора, засегнати от ограниченията на Полша, са поискали убежище; колко са получили индивидуална оценка; колко са допуснати по изключения за уязвими лица. Пет държави членки изграждат свои отговори на един и същ въпрос. Европейската комисия трудно може да продължи да третира тези режими като отделни национални изключения, след като те вече оформят регионален модел за управление на границите.