Пет държави искат връщане извън ЕС

Дания, Германия, Нидерландия, Австрия и Гърция се срещнаха в Копенхаген на 4 септември и обявиха общ модел за изпращане на отхвърлени кандидати за убежище в центрове извън ЕС. Целта е първите трансфери да започнат до края на 2027 г. Петте правителства представиха това като пробив. Най-важната страна в подобна схема обаче отсъства: държавата, която реално би приела тези хора, не е подписала нищо, не е публично назована и не е потвърдила условия (Euractiv, WCAX/AP).

Както писахме в четвъртък, петте министерства координират позициите си от август. Срещата в Копенхаген премести идеята от политически лозунг към общи оперативни принципи, но не и към работещ център.

Три принципа, нито един адрес

Договорената рамка стъпва върху три ангажимента: центровете да намалят нередовната миграция и да отслабят каналджийските мрежи; да спазват правото на ЕС, международните задължения и правата на човека; и да носят полза и за приемащата държава (Berlingske, Kleine Zeitung). Нидерландската делегация описа планираните съоръжения като отворени центрове, в които хората ще могат да живеят и работят, а не като места за задържане (NRC).

Всеки от министрите обеща бързина. Датският министър Мортен Бьодсков заяви, че Дания очаква да бъде готова за първите трансфери до края на 2027 г. Германският Александър Добриндт иска споразумение още тази година. Австрийският Герхард Карнер настоява поне една приемаща държава да бъде определена до края на 2026 г. (UIM Denmark, DW, Heute). Засега нито един от тези срокове няма дипломатическа основа. Руанда потвърди, че делегация на петте държави е била на посещение и че преговорите продължават, но не даде график (Euractiv). Уганда се споменава като възможен кандидат, но няма публично потвърждение. Европейската комисия присъства в Копенхаген като наблюдател, не като преговаряща страна: Брюксел следи процеса, но рискът от договарянето остава изцяло при националните столици (EC Audiovisual).

Правото позволява трансфери, но не освобождава от отговорност

Центровете трябва да работят по новия Регламент на ЕС за връщането, който Европейският парламент, пряко избраният законодателен орган на съюза, одобри по-рано тази година. Регламентът създава ново правомощие: човек с изпълнима заповед за връщане може да бъде изпратен в трета държава дори ако няма връзка с нея. Условието е приемащата държава формално да се е съгласила и да покрива стандартите за права на човека (European Parliament, SWP). Регламентът все още чака формално одобрение от националните правителства в Съвета, където министрите на ЕС гласуват законодателството, вероятно тази есен (Euronews).

Физическото преместване на човек извън територията на ЕС обаче не заличава задълженията на изпращащата държава по Хартата на основните права на ЕС и Европейската конвенция за правата на човека (SWP, EU Migration Law Blog). Засега няма споразумение, което да уточнява кой носи отговорност за надзора, кой организира по-нататъшното връщане, ако държавата на произход продължи да отказва прием, или какво следва, ако приемащата държава наруши гаранциите. Бьодсков каза, че Международната организация по миграция и Върховният комисариат на ООН за бежанците ще наблюдават центровете. Асошиейтед прес установи, че ВКБООН не е получил конкретни детайли, а Международната организация по миграция е посочила, че разговорите остават проучвателни (WCAX/AP).

Дания има и отделен правен проблем: дългогодишното ѝ изключение от правосъдното законодателство на ЕС означава, че страната подкрепя модела политически, но трябва да направи допълнителна правна стъпка, преди да използва Регламента за връщането. Това е пречка, която останалите четири държави не срещат (European Parliament Denmark).

Всеки предишен опит показва къде е пропастта

Политиката отговаря на реален проблем. Данните на Евростат показват, че през 2024 г. държавите от ЕС са издали 453 000 заповеди за напускане, но са изпълнили само 110 000 връщания към държави извън съюза. Собствената оценка на Комисията поставя процента на връщане през 2025 г. на 28 %. Това е най-високото ниво за десетилетие, но все още означава, че близо трима от всеки четирима души със заповед за напускане са останали (EPRS).

Близките прецеденти обаче показват колко голяма е дистанцията между амбицията и изпълнението. Италианската схема с Албания е довела до трансфер на около 500 души, след като през март 2025 г. беше преобразувана в механизъм за връщане, при първоначална цел от 3 000 души месечно (Euronews, Pagella Politica). Британската схема с Руанда произведе четири доброволни трансфера, преди да бъде изоставена, след като Върховният съд установи реален риск от връщане на хора в опасност. „Амнести интернешънъл“ предупреди, че центрове в Руанда или Уганда рискуват да се превърнат в „жестоки черни дупки“ заради документираното състояние на правата на човека в двете държави (Amnesty).

Франция и Испания показват границите на коалицията сред големите държави в ЕС. Еманюел Макрон нарече законодателството неефективно и несъвместимо с европейските ценности. Испанският премиер Педро Санчес отхвърли външните центрове за връщане като „трампантохо“ — оптическа измама, при която има видимост, но няма съдържание (Le Monde, Euronews Spain).

Петте правителства вече имат модел, график и набор от принципи. Още нямат приемаща държава, която публично да е готова да участва, финансов план, режим за наблюдение или правила, издържали в съда. Без тях моделът от Копенхаген остава сценарий за преговори.