Пет правителства тестват угандийски хъб

Пет европейски правителства представят изнесената обработка на молби за убежище и центровете за връщане извън ЕС като единен план за преместване на миграционния контрол извън територията на съюза. Реалната политика, която изграждат, е по-тясна, юридически ограничена и все още недоказана.

Австрийският вътрешен министър Герхард Карнер и датският министър по миграцията Мортен Бьодсков се срещнаха във Виена миналата седмица и описаха съвместната си работа като проект, подкрепен от Германия, Нидерландия и Гърция (ОТС/БМИ). Участието на Германия и Нидерландия добавя политическа тежест от две от най-големите държави в ЕС. Гърция, като най-изложената югоизточна граница на съюза, дава на коалицията фронтова легитимност, която Виена и Копенхаген сами не могат да осигурят.

Какво всъщност ще обсъжда Копенхаген

Датското министерство съобщава, че Бьодсков ще събере министрите от петте държави в Копенхаген на 4 септември, за да обсъдят центрове за връщане извън ЕС за хора, на които вече е отказана закрила и които нямат законно право да останат (датско министерство на имиграцията). Датските медии описват същия обхват: центрове за напускане за чужденци без законно пребиваване, а не система, която прехвърля решенията по молби за убежище на първа инстанция към трета държава (Copenhagen Post/Ritzau).

Уганда изглежда най-напредналият възможен партньор. Според медийни публикации се обсъждал пилотен проект за 5 000–10 000 души до 2027 г. (EUobserver, ProtoThema).

Разликата между двете политики е съществена. Изнесената обработка на убежище означава решението кой има право на бежански статут да се взема на чужда територия. Центровете за връщане се прилагат след като закрилата вече е отказана и човекът има окончателно решение за напускане. Новият Регламент на ЕС за връщането, одобрен през юни от Европейския парламент, пряко избирания законодателен орган на съюза, позволява на държавите членки да прехвърлят хора с окончателно решение за връщане към трета държава, която е съгласна да ги приеме, ако тя спазва човешките права и принципа на невръщане. Този принцип забранява изпращането на хора на места, където са изложени на преследване (Европейски парламент). Парламентът отвори правната врата, но правителствата все още трябва да осигурят споразумения с приемащи държави и механизъм за прилагане. Както писахме при приемането на този вот (To Brief), законът разрешава концепцията, без да решава най-трудната част.

Политическото говорене на Карнер размива тази граница. Австрия настоява за процедури по убежище извън Европа от пролетта на 2022 г. и сега поставя двата подхода под един етикет (ОТС/БМИ). Така проектът звучи по-мащабно от онова, което петте правителства реално са се договорили да преследват.

Италия показва разликата между сигнал и система

Италианските центрове в Албания са единственият действащ европейски опит за външни миграционни съоръжения. Вътрешният министър Матео Пиантедози заяви, че те са улеснили 100 репатрирания през 2025 г., и настоя, че ще „станат модел за Европа“, след като заработят изцяло (Il Fatto Quotidiano). Италианските съдилища обаче спряха използването им по първоначалния план, като блокираха ускорените процедури за убежище, свързани с определянето на „сигурни държави“. Това принуди правителството да преформулира съоръжението в Гядер като център за задържане, а не като място за обработка на молби за убежище (Pagella Politica).

Британската схема за Руанда се срина по сходна причина: Върховният съд постанови, че самата система за убежище на Руанда създава реален риск хората да бъдат изпратени по-нататък към преследване (Върховен съд на Обединеното кралство). Сто връщания (Il Fatto Quotidiano) на фона на общоевропейска реторика не са доказателство, че моделът работи. Те показват, че политическото послание е много по-напред от оперативния капацитет.

Брюксел не е на масата

Европейската комисия изясни позицията си на 13 август: говорителят Гийом Мерсие каза, че Комисията не участва в разговорите за Уганда, не знае за конкретно предложение и ще оценява „зрели предложения“ едва когато бъдат внесени (Комисия). Тази дистанция има значение, защото Регламентът за връщането дава принципна правна основа, но не създава работеща система. Той не осигурява споразумение с приемаща държава, ефективен начин задържаните в Уганда да обжалват решения, независим мониторинг или решение на основния проблем: ако държавата на произход на отхвърления кандидат отказва да го приеме обратно, прехвърлянето му в Уганда само измества задържането, без да води до връщане (CEPS).

Най-силният публичен аргумент на Дания за тези центрове също е политически и възпиращ, а не емпиричен. Августовските ѝ политически съобщения поставят акцент върху гривни с GPS и по-строги стимули за репатриране — инструменти, които действат на датска територия — а не върху доказателства, че центровете извън ЕС повишават процента на връщанията (датско министерство на имиграцията). Петте правителства вече имат политическа коалиция, но още не и оперативна система за връщане. Срещата в Копенхаген ще покаже дали могат да посочат приемаща държава, да договорят приложими условия и да докажат, че центровете за връщане решават проблема с реадмисията, който задържа отхвърлените кандидати в Европа.