Пет сили поемат сигурността на Европа

На 24 юни 2026 г. лидерите на Франция, Германия, Италия, Полша и Обединеното кралство се срещнаха в Берлин, за да съгласуват позициите си по европейската сигурност преди срещата на НАТО в Анкара на 7-8 юли. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте се включи по видео от Вашингтон, където току-що беше разговарял с Доналд Тръмп (Федералното правителство на Германия, Юронюз). Срещата превърна Е5, самоизбрана група на петте най-големи европейски военни сили без формален статут в ЕС или НАТО, от формат на министри на отбраната в лидерски формат. Берлин беше заявка на пет столици да насочват европейската сигурност, но и тихо признание, че всяка от тях разбира „по-силна Европа“ по различен начин.

Пет флага, три визии

Съвместната декларация обхвана разходите за отбрана, индустриалното сътрудничество и подкрепата за Украйна (Елисейският дворец, британското правителство). Езикът беше консенсусен. Политиката под него не беше.

Канцлерът Фридрих Мерц беше домакин на срещата, за да изгради обща линия преди Анкара. Той искаше и да разшири стария навик на Е3, при който Париж, Берлин и Лондон управляваха европейската сигурност помежду си, като включи Рим и Варшава. И двете столици възразяваха, че остават извън формата (Льо Фигаро, Дойчландфунк).

Най-ясните различия стоят именно вътре в този консенсус. Германия иска Европа да прави повече в рамките на НАТО, не извън него: повече пари и сили, вкарани в съществуващите структури на Алианса. Франция публично приема тази рамка, но вижда Е5 като инструмент за европейски контрол върху отбранителната индустрия и върху въпроса кой може да действа военно, и под чие командване. Полша иска Съединените щати да останат трайно обвързани с възпирането по източния фланг и преговаря за постоянна американска база на своя територия (Дойче веле). Целта на Италия, както я формулира премиерът Джорджа Мелони, е по-проста: да бъде в стаята, където се вземат решенията (Ил Фато Куотидиано).

Е5 може да координира позиции, да изпраща политически сигнал и да оказва натиск. Но НАТО все още превръща това в съюзническо планиране, САЩ все още контролират ключови способности като противовъздушната отбрана и разузнаването, а отбранителните компании все още държат индустриалното изпълнение. Тази верига на властта има значение, защото най-амбициозният тест за френско-германско сътрудничество се провали седмици преди Берлин.

Предупреждението ФКАС

ФКАС/СКАФ, бойна система от следващо поколение, която трябваше да комбинира пилотирани самолети с дистанционно управлявани дронове, се провали, защото „Дасо“ и „Еърбъс“ така и не се разбраха кой ще контролира дизайна, интелектуалната собственост и износа (Гардиън, Международният център за отбрана и сигурност). Този провал е най-силният аргумент срещу реториката за сътрудничество в Е5. Берлин и Париж могат да се договорят за декларация от среща на върха. Не можаха да се договорят кой строи самолета.

ЕС отпусна средства, за да насърчи съвместните поръчки. Инструментът СЕЙФ, „Действие за сигурност за Европа“, предлага до 150 млрд. евро заеми за отбрана, с правила за съдържание с европейски произход (Европейската комисия). Но парите сами по себе си не решават проблема на ФКАС. Съвместното производство пак зависи от това националните правителства и компаниите да се разберат кой какво контролира. Според публикации 19 държави са кандидатствали за средства по СЕЙФ, но само три оперативни договорености са били завършени (Юперспективс).

Какво всъщност ще направят САЩ

Хореографията на Рюте между Вашингтон и Берлин беше съзнателна. Той каза на съюзниците, че европейските членки на НАТО и Канада са похарчили с над 90 млрд. долара повече през 2025 г. спрямо предходната година (Атлантическият съвет). Той потвърди и че САЩ са намалили част от обещаните си сили в планирането на НАТО, а европейците вече запълват части от празнината (НАТО).

Рюте посредничи в практическа сделка: Европа плаща повече и прави повече, за да запази американския ангажимент. Но няма публични доказателства за обвързваща американска гаранция за конкретни войски, ключови способности или оперативна подкрепа в замяна (Политико). Член 5, клаузата на НАТО за взаимна отбрана, остава юридически непокътнат. Рискът не е Вашингтон да скъса договора. Рискът е да го изпълни бавно, тясно или според свои условия: като отлага решения за базиране, задържа освобождаването на запаси или поставя условия пред разполагането на системи „Пейтриът“.

Отсъствието на Испания показва новата йерархия. Мадрид е четвъртата по големина икономика в ЕС, но Е5 подбира по военна тежест и близост до заплахата по източния фланг, не по институционален ранг в ЕС (Антена 3, Юронюз Испания). Това правило ще определя кои държави влияят върху планирането на НАТО и чие усещане за заплаха доминира.

Срещата в Анкара след две седмици ще покаже дали координацията в Е5 произвежда съюзнически ангажименти. По-трудният въпрос е дали пет столици могат да изградят европейски стълб, при който европейците носят по-голяма част от военната тежест в НАТО, след като не могат да се разберат кой да проектира оръжията му.