Пет държави целят връщания през 2027 г.

Дания, Германия, Австрия, Нидерландия и Гърция се срещнаха в Копенхаген на 4 септември и договориха принципи за изпращане на отхвърлени кандидати за убежище в центрове извън Европа. Целта е ясна: споразумение с партньорска държава около Нова година и първи трансфери до края на 2027 г. След месеци разговори, посещения на делегации и министерски обиколки обаче нито една приемаща държава не е подписала договор. Срещата в Копенхаген приближи министрите до същинското договаряне. Не произведе сделка.

Три принципа, нула договори

Петимата министри одобриха три водещи принципа: центровете трябва да намалят нередовната миграция и опасните преминавания, да спазват правото на ЕС и международното право, включително правата на човека, и да бъдат изградени чрез взаимноизгодни партньорства с държави извън ЕС (SN, Kleine Zeitung). Нидерландският министър Барт ван ден Бринк описа отворени центрове, в които хората могат да работят, а не места за задържане. Австрийският вътрешен министър Герхард Карнер нарече групата „изпълнителите“ и настоя поне една партньорска държава да бъде намерена до края на годината (Heute). Етикетът на Карнер върши повече работа от самото споразумение.

На пресконференцията не беше посочена нито една приемаща държава. Публично търсенето се е свило до слухове и опровержения. Външният министър на Руанда потвърди пред Франс прес, че европейски представители са посетили страната в края на август и че преговорите продължават, но не даде подробности или график (Euractiv). Уганда, която по-рано беше сочена като фаворит, може би вече не е вариант: нидерландското външно министерство съобщи, че сътрудничеството с Кампала е замразено след репресии, свързани с изборите (n-tv). Нито една от двете държави не е поела публичен ангажимент.

Законът оставя ключови въпроси без отговор

Най-трудният въпрос е кой носи отговорност за даден човек след трансфера. Той е отложен към най-непрозрачния етап от процеса: бъдещите двустранни споразумения, които никой още не е виждал.

Петте правителства бързат да използват правна възможност, която едва сега се оформя. Европейският парламент одобри на 17 юни новия регламент на ЕС за връщането с 418 гласа „за“ срещу 218 „против“, заменяйки старите правила с текстове, които изрично позволяват трансфер на отхвърлени мигранти към центрове в трети държави (European Parliament). Непридружените непълнолетни са изключени. Семействата с деца не са — празнота, която Европейският съвет за бежанци и изгнаници критикува, като отбеляза, че първоначалното предложение на Комисията е изключвало и тях (ECRE).

Регламентът все още чака формално приемане от Съвета, където заседават правителствата на държавите членки, и публикуване. Дори след влизането му в сила законът ще изисква приемащите държави да спазват правата на човека и принципа на забрана за връщане — правилото, че никой не може да бъде изпращан там, където е изложен на преследване или изтезания. Текстът обаче не посочва кой оценява спазването и по какви критерии (EU Law Analysis). Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа предупреди, че трансферите изискват задължителни оценки на риска, обвързващи правни основания, ефективни средства за защита, ограничения върху задържането и независимо наблюдение на всеки етап (Council of Europe).

Германският институт СВП смята, че изпращащата държава трябва да запази правната си отговорност, докато за всеки човек не бъде проверен устойчив резултат, а не само докато се оцени центърът като цяло (SWP). Копенхагенските принципи не казват нищо по този въпрос. Предполага се, че двустранните споразумения трябва да го решат.

Коалиция с опоненти и наблюдатели на хартия

Идеята има политическа подкрепа: 19 държавни и правителствени ръководители от ЕС подписаха през юни декларация в подкрепа на решения в трети държави (Euronews). Франция и Испания обаче са открито против. Еманюел Макрон заяви, че никога не е виждал такъв център да работи и че ще се противопостави на финансиране от бюджета на ЕС за центрове в Африка. Испанският премиер Педро Санчес нарече концепцията „трампантóхо“ — измамна илюзия (Le Monde). На 13 август Европейската комисия заяви пред журналисти, че не участва в преговорите и не знае за конкретно предложение за център в определена държава (European Commission).

Веригата на отговорност изглежда така: петте правителства могат сами да преговарят за двустранни споразумения, Съветът още трябва да довърши регламента на ЕС, съдилищата могат да проверяват отделни извеждания, а наблюдателните организации не могат да бъдат представяни като надзорници, преди сами да са се съгласили. По последната точка датският министър Мортен Бьодсков каза, че Международната организация по миграция и Върховният комисариат на ООН за бежанците ще наблюдават центровете. Върховният комисариат заяви пред Асошиейтед прес, че не е бил потърсен с подробности. Международната организация по миграция съобщи, че решение няма и разговорите остават проучвателни (WCAX/AP). Министрите говорят за надзор, който самите надзорници казват, че още не са приели.

Копенхаген произведе график и принципи, с които трудно може да се спори в абстрактен план. Не произведе онова, което решава дали схемата може да работи: приемаща държава, готова да подпише; структура на отчетност, която може да издържи в съд; и доказателства, че преместването на хора в трета държава води до повече връщания, а не до по-малко видима безизходица. Докато „изпълнителите“ не назоват държава и не публикуват условията, те все още изпълняват идея.