Пет държави търсят хъб в Руанда

Министрите по миграцията на Германия, Австрия, Дания, Гърция и Нидерландия ще се срещнат в Копенхаген на 4 септември, за да обсъдят идея, която досега нито едно европейско правителство не е успяло да приложи: център извън Европа, в който да бъдат държани хора с окончателно отхвърлени молби за убежище, преди да бъдат депортирани. Групата се нарича die Umsetzer — „изпълнителите“, а Руанда е водещият кандидат за домакин (Spiegel, UIM).

Преговорите са реални, но още без подпис

Коалицията се движи бързо от юли насам. Австрийският вътрешен министър Герхард Карнер потвърди работната група от пет държави и постави цел до края на годината да бъде посочена партньорска страна (OTS/BMI). Германски и австрийски представители признават, че разговори има, но отказват да назоват държавата партньор, като се позовават на споразумение за конфиденциалност (n-tv). Руанда наруши това мълчание: говорителката на правителството Йоланде Маколо заяви в началото на август, че разговорите продължават, но решение не е взето (ECRE).

Засега няма публичен меморандум за разбирателство, няма договорен механизъм за финансиране и няма подпис от приемащата държава (Jux.news). Европейската комисия не участва в преговорите.

Това не е британската схема

Разликата с проваления британски план за Руанда е съществена. Лондон искаше да изпраща търсещи убежище в Кигали, за да бъдат разглеждани молбите им там. Моделът на петте държави е друг: решенията по убежището остават в Европа. Центърът би задържал хора, чиито молби вече са отхвърлени и които нямат законно право да останат, докато се подготвя връщането им в страните на произход (ZEIT, Copenhagen Post).

Нов закон на ЕС за връщанията, подкрепен през юни от Европейския парламент — пряко избирания законодателен орган на ЕС — би позволил на правителствата да прехвърлят отхвърлени мигранти в трета държава, преди да ги изпратят към родината им (European Parliament). Това дава на коалицията правния отвор, върху който стъпва.

Политическата логика е ясна. В Европа правителствата издават заповеди за депортация, които често не се изпълняват, защото държавите на произход отказват съдействие, липсват документи за самоличност или допустимият срок за задържане изтича. На теория център в Руанда би прекъснал този цикъл, като задържа хората извън Европа, докато документите бъдат уредени.

Италия и Албания показват съдебния проблем

Италианските центрове за задържане в Албания са най-близкият прецедент, а урокът от тях е предпазливост. Между октомври 2024 г. и януари 2025 г. италиански съдии многократно отказваха да потвърдят задържанията, което блокира прехвърлянията само след три операции (Adnkronos). След преработване на модела през 2025 г., според „Амнести интернешънъл“, независимите наблюдатели все още са имали затруднен достъп до центъра в Гядър и са документирали сериозни опасения за правата на задържаните (Amnesty Italia).

Център в Руанда би бил изложен на същия съдебен риск. Практиката на Европейския съд по правата на човека изисква изпращащата държава да прецени дали конкретният човек е застрашен от преследване в Руанда, а после и при евентуално последващо връщане от Руанда към родината му. Ако съдът реши, че някоя от тези оценки е недостатъчна, трансферът спира. Правото на ЕС гарантира достъп до съдия преди извеждане, така че всеки отделен случай може да се превърне в блокираща процедура.

Аналитичният център CEPS формулира основния проблем директно: центровете извън Европа сами по себе си не депортират никого. Те изместват хората извън обсега на европейската територия, докато истинското затруднение — държавите на произход да ги приемат обратно — остава същото (CEPS).

Какво може и какво не може да произведе Копенхаген

Инициативата на петте държави е реална. Зад нея стоят конкретни министри, Руанда потвърждава контактите, а Дания вече е определила дата. Това я поставя отвъд обичайния дипломатически език за „проучване на възможности“. Но център в Руанда може да изнесе задържането извън Европа, без да създаде сътрудничество от държавите, които и сега отказват да приемат обратно свои граждани от Европа. Съдилищата и независимите наблюдатели могат да спрат модела още преди да се стигне до този по-дълбок тест. На 4 септември Копенхаген може да произведе искане към Руанда. Не може да премахне пречките, които досега блокират депортациите от Берлин, Виена и самия Копенхаген.