Фландрия предлага €119 million за Volvo Ghent

Фландрия предлага 119 млн. евро, за да запази завода на „Волво“ в Гент. Това е последната останала автомобилна фабрика в Белгия. Европейската комисия вече одобри 267 млн. евро словашка държавна помощ за нов завод на „Волво“ в Кошице, който от 2027 г. ще поеме два от трите електрически модела, произвеждани в Гент. И двете субсидии отиват към една и съща крайна собственост: китайската група „Джили“, която контролира „Волво Карс“. Общо това са 386 млн. евро европейски публични средства за една корпоративна група — едната помощ финансира заместителя, другата трябва да предпази оригиналния завод от срив.

Тридесет години затваряния

Гент стои в края на дълго индустриално отстъпление. Белгия вече загуби „Рено“ във Вилворде през 1997 г., „Опел“ в Антверпен през 2010 г., „Форд“ в Генк през 2014 г. и „Ауди“ в Брюксел през 2025 г. Всеки път мултинационалната компания майка посочваше високите разходи за труд, правителството се опитваше да се намеси, а производството въпреки това се местеше. Националното автомобилно производство се сви от над 1 млн. автомобила годишно до около 300 000 днес.

Заводът в Гент има 6 500 служители и произвежда 212 000 автомобила при капацитет от 300 000 — натоварване от 71 %, което отслабва позицията му в преговорите. Веригата на доставките вече се пропуква. „Пласман“, доставчик на брони с около 350 работници, половината от които обслужват пряко „Волво“, обяви, че ще затвори до октомври 2026 г. Работниците стачкуваха на 2 юни, което принуди „Волво“ да изпрати около 4 000 служители у дома на временна безработица.

Как са опаковани парите

Фламандската субсидия е разделена на 80 млн. евро за иновации и батерийни технологии, 30 млн. евро за енергийна ефективност и 9 млн. евро за преквалификация на работници. Министър-председателят Матиас Дипендале я описа като „не празен чек“, но конкретните условия за заетостта още не са публикувани.

Формулировката е важна, защото правилата на ЕС за държавната помощ нямат механизъм, който да предотврати затварянето на завод. Ако парите бъдат наречени „спасяване“, ще се задействат много по-строги изисквания. Затова помощта е представена като зелена инвестиция. Дали тя реално ще промени плановете на „Джили“, или ще плати за вече взети решения, е въпросът, пред който Комисията ще се изправи, когато Фландрия официално нотифицира субсидията.

Кошице получи одобрение от Комисията през април 2024 г. по правилата за регионална помощ за по-слабо развити райони. „Волво“ инвестира 1,2 млрд. евро собствен капитал наред с публичните средства. В завода вече са инсталирани 600 робота и са произведени над 100 тестови каросерии, а пълният производствен капацитет трябва да достигне 250 000 автомобила годишно.

Преместването се свежда до заплати и технология. Средното годишно възнаграждение в Белгия е около 59 600 евро, а в Словакия — около 20 300 евро. Кошице ще използва и мегалеене — техника, при която големи алуминиеви секции се отливат като един детайл вместо да се заваряват стотици части. По-старата производствена линия в Гент не може да поеме този процес.

Кой печели, кой губи и какво остава отворено

Комисията одобри 267 млн. евро за Кошице, за да бъдат създадени 3 300 работни места. Сега Белгия трябва да поиска от същата Комисия 119 млн. евро, за да защити 6 500 работни места, частично застрашени именно от инвестицията в Кошице. Регулаторът е същият, компанията майка е същата, но правните рамки са различни и се прилагат към двете страни на едно и също производствено преместване.

„Волво Карс“ не може да запълни и двата завода. Компанията отчете оперативна печалба от едва 0,3 млрд. шведски крони през 2025 г., спад от 99 % спрямо предходната година. Председателят на „Джили“ Ли Шуфу заяви, че групата ще спре да строи нови заводи, като посочи „сериозен глобален свръхкапацитет“. Европейските автомобилни заводи като цяло работят при около 55 % от капацитета си.

Два от трите електрически модела на Гент — ЕХ40 и ЕС40, или около 42 000 автомобила през 2025 г. — ще се преместят в Кошице независимо от субсидията. Остава ЕХ30, който беше прехвърлен към Белгия главно за да се избегнат митата на ЕС върху произведените в Китай електромобили. Ако тези мита бъдат смекчени при търговски преговори, дори този аргумент отслабва.

Както каза Марк Сталенс от АБВВ-Метаал: „Всеки модел трябва да стане по-евтин. Ако това не се получи, те местят производството в държави с ниски заплати.“ Фламандските 119 млн. евро не затварят разликата в заплатите, не инсталират липсващата технология и не запълват празните места по поточната линия. Те купуват време. Проблемът на „Джили“ със свръхкапацитета ще реши дали това време ще доведе до нещо повече.