Четири протеста, четири различни искания

В събота стотици хиляди души излязоха на шествия из Франция по въпроси, свързани с училищата, заплащането и цените. Вътрешният министър Лоран Нюнез оцени броя им на 550 000, а организаторите посочиха 800 000 (TF1 Info). Същия ден протести имаше и в Белгия, Италия и Португалия. Общото беше времето, не исканията: демонстрантите се обръщаха към собствените си правителства.

Ученическият бунт се сблъска с френския бюджет

Мобилизацията във Франция започна с призиви в интернет. Недоволни от цените на горивата „жълти жилетки“ се присъединиха към ученици, протестиращи срещу недостига на учители и студените класни стаи. След тях се включиха синдикатите CGT и Solidaires. Ученическият протест започна преди спора за бюджета. На 8 октомври Ройтерс съобщи, че блокадите на лицеите, френските училища за горния гимназиален етап, вече са навлезли в третата си седмица.

Бюджетът за 2027 г. на премиера Себастиен Льокорню даде на учениците конкретна цел. Представен на 1 октомври, той увеличава заложените средства за образование, но същевременно предвижда съкращаването на 1 588 учителски щата (Le Monde). Министърът на образованието Едуар Жефре смята, че спадът в броя на учениците оправдава съкращенията. Учениците възразяват, че в училищата им и без това няма кой да замества отсъстващите учители.

Броят на съкратените щатове все още може да се промени. Льокорню няма сигурно мнозинство в Националното събрание, затова депутатите могат да договарят броя им, докато бюджетът минава през парламента.

Повечето шествия преминаха мирно, но в отделни градове имаше насилие. В Лимож пожарът почти унищожи сградата на кметството от XIX век, съобщи местната префектура (TV5MONDE/AFP). Малко след полунощ Льокорню съобщи, че са задържани 1 200 души (TF1 Info). Броят е предварителен, а задържането не означава осъждане.

В съседните страни недоволството беше различно

В Брюксел призивите в социалните мрежи се позоваха на френския пример. Няколкостотин младежи, предимно ученици от френскоезичните училища, тръгнаха на шествие от Централната гара срещу промени в образованието, съобщи BRUZZ. Шествието започна спокойно, но завърши със сблъсъци с полицията и около десет ареста. Исканията на учениците са насочени към Френската общност — франкофонското правителство, което управлява училищата във Валония и Брюксел. Решението не е нито на федералното правителство, нито на ЕС.

В Италия протестът се организира извън обичайните синдикални и партийни структури. Гражданската мрежа Italia in Piazza, събрана чрез приложения за съобщения, протестира срещу поскъпването на живота, цените на горивата и ниските заплати. В Милано над 5 000 души излязоха на шествие, преди отделила се група да започне да хвърля камъни и пиратки по полицията (Corriere della Sera). Около 50 души бяха отведени в полицейско управление, почти половината от тях непълнолетни (ANSA). Мрежата няма синдикално или партийно ръководство, затова правителството на Джорджа Мелони в Рим няма очевиден партньор за преговори.

В Португалия протестът следваше традиционния синдикален модел. Конфедерацията CGTP организира шествия в Лисабон, Порто и Коимбра. Лидерът ѝ Тиаго Оливейра поиска общо увеличение на заплатите с 15 % и минимална заплата от 1 100 евро от януари 2027 г. (CGTP). Искането има конкретен срок. Синдикатът планира следващия си протест за 24 ноември, когато се очаква парламентът да гласува окончателно бюджета за 2027 г. (CGTP)

Какво решава ЕС и какво остава национален въпрос

Четирите държави имат общ икономически фон, който засяга и България като член на еврозоната от януари. През септември инфлацията в еврозоната достигна 3,8 %, а цените на енергията бяха с 18,8 % по-високи спрямо година по-рано (Евростат). Този месец поскъпна и финансирането чрез заем. Разпродажбата на облигации понижи цените им и повиши лихвите, които Франция и Италия плащат по държавния си дълг (To Brief).

За три от четирите държави бюджетите са обвързани и с правилата на ЕС. Франция, Белгия и Италия са в процедура при прекомерен дефицит — механизъм за държави, чиито бюджетни дефицити надхвърлят границата от 3 % от БВП (член 126 от Договора за функционирането на ЕС, Съветът на ЕС). Процедурата ограничава темпа, с който могат да растат публичните разходи. Тя не определя кои учителски щатове да бъдат съкратени. Този избор е на френските министри и депутати.

Общият ден за протести не доведе до общо искане и няма една власт, която да отговори на всички. Съдбата на 1 588-те учителски места зависи от гласуването на френските депутати, а промените в училищата в Брюксел — от правителството на Френската общност. За заплатите и цените отговарят правителството на Мелони в Рим и португалският парламент при гласуването на 24 ноември.