Четири държави търсят €210bn за Украйна

ЕС вече две години насочва към Украйна печалбите от замразените руски държавни активи. Сега Швеция, Нидерландия, Испания и Полша искат следващата стъпка: самите 210 млрд. евро да се използват като обезпечение за ново финансиране за Киев (Reuters, Kyiv Independent). Разликата между печалба и основна сума е сърцевината на този спор.

Парите от лихви вече се превеждат. Досега ЕС е изпратил на Киев 8 млрд. евро, като последният транш от 1,4 млрд. евро беше преведен през август (ЕСВД). Самите резерви остават правно блокирани по санкционния режим на ЕС, но собствеността върху тях не е отнета (Eur-Lex, Регламент 2022/334 на Съвета). В писмото си до Комисията четирите правителства искат тя да отвори отново „нови възможности“ за мобилизиране на тези резерви. Тъй като потокът от печалби вече е разпределен, „нови възможности“ на практика означава основната сума.

Пробойната, която печалбите не могат да запълнят

Четирите правителства не настояват за конфискация. По-тясното и вероятно по-точно тълкуване на писмото е друго: да се изгради заемна или обезпечителна схема, подкрепена от замразените резерви, без те формално да бъдат отнети (Euronews, El País). Дори по-меката версия обаче би прекарала ЕС през граница, която досега съзнателно избягваше.

Сметката обяснява защо темата се връща сега. Годишните извънредни печалби са около 2,5–3 млрд. евро, според доклад на френския Сенат, а всяко понижение на лихвите от ЕЦБ свива тази сума. На фона на оценената от Комисията нужда от 90 млрд. евро за финансиране на Украйна до края на 2027 г. (Tagesschau) намаляващият поток от лихви не стига. Аргументът е ясен: Русия е причинила разрушенията, следователно блокираните ѝ резерви трябва да поемат по-голяма част от тежестта, преди това да направят европейските данъкоплатци.

Кой решава и кой носи риска

Веригата на правомощията тук е важна. Комисията може да изработи финансови варианти, но решението е на държавите членки. Външнополитическите решения в ЕС изискват единодушие, което означава, че всяка държава може да наложи вето. Това дава на Белгия непропорционално голяма тежест, защото около 193 млрд. евро от замразените активи се намират в Юроклиър, базирания в Брюксел централен депозитар на ценни книжа (Trends-Tendances).

Белгия подкрепя Украйна, но отказва сама да поеме правния и финансовия риск. „Льо Монд“ съобщи за около 200 съдебни процедури срещу Юроклиър и девет арбитражни уведомления срещу самата Белгия (Le Monde). Русия вече оказва пряк натиск върху депозитара (Boursorama/AFP). Германски правни анализи предупреждават, че дори неизпълними решения на руски съдилища увеличават риска от ответни действия срещу европейски активи в Русия (beck-aktuell).

Швеция предложи да покрие своя дял от гаранциите за Белгия (SVT). Нидерландия предложи около 14 млрд. евро гаранции при неуспешния опит през декември да се създаде структура, обезпечена с активите (NOS). Белгия блокира тази схема и дебатът беше отложен.

Париж и Берлин очертават границите

Франция и Германия приемат модела с печалбите и виждат смисъл в по-широко финансово инженерство. Нито една от двете обаче няма да приеме формална конфискация на държавна собственост. Бундестагът отхвърли предложение на Зелените замразените активи да бъдат изцяло предоставени на Украйна (Bundestag). Комисия във френския Сенат обвърза подкрепата си със стриктно спазване на международното право и със запазване на доверието на инвеститорите в активите, деноминирани в евро (Sénat).

Общата им позиция силно стеснява полето за предложение от Комисията. Работещ план трябва да изпълни три условия: резервите да останат юридически на името на Русия, Белгия да не бъде оставена сама срещу съдебните искове, а инвеститорите да бъдат убедени, че Европа няма да превърне чуждите резерви в политически инструмент. Засега няма предложение, което да покрива и трите.

Четирите държави посочиха реалната празнина между нуждите на Украйна и модела, основан само на печалбите. Отговорът, който не дадоха, а Белгия, Франция и Германия ще поискат, е кой обезщетява Юроклиър, кой поема руските ответни действия и кой гарантира схемата, ако бъдещ Съвет на ЕС, в който заседават всички държави членки, реши да вдигне санкциите и резервите трябва да бъдат върнати. Докато тези отговори не получат подписи, 210 млрд. евро ще останат там, където са.