Четири държави блокират целта от 90%

Германия, Италия, Полша и Чехия според дипломатически информации са събрали достатъчно подкрепа, за да блокират собствения компромис на Европейската комисия за автомобилните емисии. Ако тази конфигурация се запази, нито една версия на предложението няма да мине през Съвета, където националните правителства гласуват законодателството на ЕС, без да отчете исканията им. Спорът е колко гъвкавост да има Европа при излизането от двигателя с вътрешно горене и кой плаща цената, когато сроковете започнат да тежат.

Аритметиката, която заключва преговорите

По действащото право на ЕС новите автомобили, продавани след 2035 г., трябва да намалят емисиите на въглероден диоксид от ауспуха със 100 % спрямо нивата от 2021 г. Това на практика забранява продажбата на нови бензинови и дизелови коли (Евро-Лекс). Комисията предложи целта да бъде отворена наново и свалена до 90 %, което би оставило тесен прозорец за автомобили със синтетични или възобновяеми горива (Ройтерс/МаркетСкрийнър, ЕС Обзървър).

На срещата на министрите на околната среда на 25 юни Германия и Италия дали знак, че дори 90 % е твърде ограничителна цел, според Блумбърг и РМФ.

Повечето законодателство на ЕС се приема с квалифицирано мнозинство: поне 15 от 27 правителства, представляващи 65 % от населението на Съюза, трябва да гласуват „за“ (Съвет на ЕС). За блокиране са нужни четири държави с над 35 % от гражданите. Германия, Италия и Чехия имат достатъчна демографска тежест, но са само три правителства. Полша добавя четвъртия глас и вдига групата до около 42 %, видимо над необходимите прагове (Евростат, РМФ).

Блокиращото малцинство не може да напише алтернативен закон. То може да принуди другите да преговарят.

Четири столици, четири различни искания

Лагерът за повече гъвкавост е съгласен за посоката, но не и за конкретните инструменти. Германия иска повече време, признание за електрогоривата, тоест синтетични горива, произведени с уловен въглероден диоксид и електричество от възобновяеми източници, както и защита за плъгин хибридите. Италия настоява за биогорива и „технологична неутралност“: идеята регулаторът да поставя таван на емисиите, без да предписва с какъв тип двигател трябва да бъде постигнат той. Тежестта на Рим идва от автомобилен сектор, който е произвел 591 000 автомобила през 2024 г. при 1,74 млн. през 2000 г. (МОАП).

Чехия, чиято икономика минава през веригата на доставки на „Шкода“, иска по-леки правила преди 2030 г., за да избегнат производителите тежки глоби по време на прехода. Полша представя въпроса като спор за справедливост: кой носи разхода и по какъв график.

Електромобилите вече се продават. Делът на презареждаемите автомобили в Италия достигна 16,7 % от новите регистрации в началото на 2026 г. при 31,6 % средно за Европа (Република). Четирите държави не отричат прехода. Те твърдят, че работниците и доставчиците имат нужда от по-гъвкави инструменти, за да го преживеят.

Контрааргументът на строгия лагер и неяснотата около Франция

Седем държави, сред които Дания, Франция, Нидерландия, Испания и Швеция, предупредиха Брюксел в началото на юни да не отслабва правилата. Според тях отстъпление би изплашило инвеститорите, които вече строят заводи за електромобили и батерии (Юронюз). Комисарят по климата Вопке Хукстра повтори аргумента на Съвета на 25 юни, като нарече ръста на продажбите на електромобили „зрелищен“ (Икономик Таймс/Ройтерс).

Швеция показва логиката на този лагер. При дял на електромобилите от над 40 % в новите регистрации и цена на електрическото шофиране на километър около два пъти по-ниска от дизела, Стокхолм е изградил инфраструктурата си около сегашните правила (Шведска енергийна агенция, Нордеа). Отслабването на целта прехвърля разходи към държавите, които са действали първи.

Франция е ключовата неяснота. Париж подписа писмото на седемте държави, но същевременно излезе с обща позиция с Рим, в която акцентира върху работните места и нуждата Европа да не предписва една-единствена двигателна технология (Аднкронос). Франция подкрепя посоката за 2035 г., но иска защита за собствената си затруднена автомобилна верига. Дали тази позиция ще издържи при окончателно гласуване, остава открито.

Самата четворка стъпва върху дипломатически информации, а не върху публикувано поименно гласуване (Блумбърг). Текстът на Комисията още не е окончателен, а исканията на четирите държави се разминават: германският натиск за синтетични горива обслужва различни заводи от италианската кауза за биогорива или чешкото искане за облекчаване на санкциите. Производители, доставчици и инвеститори в батерии в 27 държави четат този спор през един въпрос: могат ли да планират около стабилно правило, или не?