Франция замразява плащания заради дълга

Франция дължи 3 536,1 млрд. евро (ИНСЕЕ). Годишният ѝ дефицит, тоест разликата между разходите на държавата и приходите ѝ, остава над 5 % от БВП (МВФ). Миналата година Брюксел откри срещу Париж процедура при прекомерен дефицит — формален механизъм, който изисква убедителен план за връщане на публичните финанси в рамка (Съвет). Политическият спор вече не е дали Франция ще се приспособява. Спорът е кой ще понесе цената.

Брюксел вече следи ръста на разходите

Правилата на ЕС изискват държавите членки да държат дефицита под 3 % от БВП, а дълга — под 60 % (Съвет). Франция нарушава и двете условия. Според МВФ Париж трябва да затяга фискалната си позиция с около 0,8 процентни пункта от БВП годишно до 2029 г. (МВФ).

Начинът, по който Брюксел прилага тези правила, се промени. При реформираната фискална рамка на ЕС водещият показател е колко бързо растат държавните разходи, след като от тях се извадят лихвените плащания, програмите, финансирани от ЕС, и разходите за безработица, свързани с икономическия цикъл (Европейска комисия). Брюксел не казва на Париж кои помощи да намали. Но поставя ограничение върху скоростта на разходите, а френското правителство трябва да реши кое остава и кое се замразява.

Замразяването намалява покупателната способност

Тук във френската политика влиза понятието „année blanche“ — „бяла година“. То означава година, в която плащания, които обичайно се увеличават с инфлацията, остават непроменени. Пенсии, социални помощи, здравни възстановявания, данъчни прагове: всичко, което е индексирано към цените, става възможна мишена.

Механизмът се вижда най-ясно при пенсия от 1 000 евро месечно. Ако инфлацията е 3 %, а пенсията остане 1 000 евро вместо да се повиши до 1 030 евро, държавата спестява 30 евро на човек на месец. Разнесено върху милиони получатели, това дава бюджетен ефект, без някой официално да обявява „съкращение“. Рексекод, институт за икономически изследвания, е изчислил, че поредица от такива замразявания би могла да свали френския дефицит под прага от 3 % до 2030 г. (Льо Фигаро).

Дефицитът се подобрява, защото хората получават по-малко в реално изражение, отколкото са очаквали. Пенсионерите губят покупателна способност. Работещите, чиито заплати растат, но чиито данъчни прагове са замразени, попадат в по-високи групи и плащат повече. Корекцията изглежда административна. Загубата е икономическа.

Здравната сметка се премества, не изчезва

Най-конкретната мярка засега е в здравеопазването. Правителството е изпратило проектопостановления до СНАМ, френската национална здравноосигурителна каса, с намалени ставки на възстановяване за някои лекарства, стоматологични услуги, медицински изделия и транспорт на пациенти (Льо Монд). ИФРАП, мозъчен тръст за фискална политика, оценява здравния пакет за 2027 г. на 2,15 млрд. евро (ИФРАП).

Премиерът Себастиен Льокорню използва конкретни прагове в публичното си говорене: хора, които купуват повече от 50 кутии лекарства или посещават лекари над 24 пъти годишно (ТФ1 Инфо). Това са по-скоро политически послания, отколкото публикувани критерии за достъп. Проектите, изпратени до СНАМ, се фокусират върху ставките на възстановяване, а не върху тавани за пациентите.

Разходът обаче не изчезва. Допълнителните здравни застрахователи — частните планове, които покриват частта над държавното възстановяване — предупреждават, че около 1,5 млрд. евро ще бъдат прехвърлени към тях, а след това към осигурените чрез по-високи премии за служители, пенсионери и работодатели (Льо Меманто). Държавният дефицит намалява. Здравните разходи на домакинствата растат.

Лихвената сметка изяжда бюджета

Само разходите на Франция за обслужване на дълга достигат 59,3 млрд. евро през 2026 г. (АФТ). БНП Париба изчислява, че ако цената на заемането остане висока, около 60 % от планираното увеличение на разходите през 2027 г. ще бъде погълнато от лихвени плащания (БНП Париба). Това са пари, които не купуват нови болници, учители или социални плащания. Те обслужват старо заемане.

Германските финансови медии вече посочват Франция като риск за еврозоната. Разликата между френските и германските разходи по заемане се е разширила до около 80 базисни пункта, или 0,8 процентни пункта, а инвеститорите вече гледат на френския дълг почти толкова предпазливо, колкото на италианския (Ханделсблат, ФАЦ). За държава, която дълго беше възприемана като част от сигурното ядро на еврозоната, това е съществена промяна: по-високите разходи по заемане се връщат обратно в дефицита, който Париж вече трудно свива.

Както писахме миналата седмица, МВФ каза на Париж, че плановете му за консолидация са недостатъчни. Здравният пакет е първият конкретен отговор на правителството. Но 2,15 млрд. евро спестявания са малка част от дефицит над 5 % от БВП. Правителството на Льокорню назова първия дял. Още не е казало кои домакинства и фирми ще поемат много по-големия остатък.