Париж и Берлин спряха ФКАС

Провалът на ФКАС/СКАФ оставя Европа не просто без бъдещ изтребител. Проектът трябваше да свърже пилотиран изтребител от ново поколение с дронове и общ „боен облак“ — дигиталната система, която събира сензори, данни и командване във въздушната война на бъдещето („Гардиън“, „Стрейтс таймс“). Той се разпадна, защото Франция и Германия така и не решиха кой ще контролира ключовата технология в основата му.

Спорът беше за контрол

Париж, Берлин и Мадрид бяха съгласни по общата цел: Европа искаше бъдеща система за въздушен бой, която да свързва самолети, сензори, дронове и данни. Проблемът започна, когато тази амбиция трябваше да се превърне в инженерна власт, патентни права, свобода за износ и военна доктрина.

Програмата разделяше работата между националните правителства и индустриални „стълбове“. „Дасо“ водеше разработката на изтребителя, „Еърбъс“ имаше ключови роли при дистанционно управляваните носители и бойния облак, а Испания участваше чрез „Индра“ и други компании („Дъ авиейшънист“). На хартия това изглеждаше балансирано, докато самият изтребител не се оказа елементът, от който зависи всичко останало.

След това „Дасо“ и „Еърбъс“ влязоха в сблъсък за това кой ще определя конструкцията на изтребителя от ново поколение, проектните решения, разпределението на работата и интелектуалната собственост („Льо Фигаро“, „Авио спейс“). Когато този спор се втвърди, политическата рамка нямаше достатъчно силен арбитър, който да наложи компромис.

Френската позиция има ясна стратегическа логика. Бойната авиация засяга ядреното възпиране, операциите от самолетоносачи, износа на оръжие и оцеляването на „Дасо“ като компания, способна сама да проектира цял самолет. Германската позиция също не е декоративна. Ако Берлин плаща голяма част от европейското превъоръжаване, германската индустрия трудно ще приеме да остане в подчинена роля в самолет, воден от Франция.

Брюксел може да финансира сътрудничество, но не да го командва

Европейският фонд за отбрана може да подкрепя научноизследователска и развойна дейност, но не може да реши кой притежава архитектурата на един изтребител или кой контролира износа му (регламент на ЕС). Европейската комисия може да насърчава съвместни поръчки и индустриална готовност чрез отбранителния си дневен ред, но не може да превърне „Дасо“ и „Еърбъс“ в една командна верига (отбранителен дневен ред на Комисията).

Същото ограничение важи и за ЕДИП — предложената Европейска програма за отбранителната индустрия. Тя трябва да укрепи производствената база на европейската отбрана и да насърчи общите покупки, но не разпределя патентите по ФКАС и не назначава наднационален главен изпълнител (предложение за ЕДИП). Сделката в Европейския парламент за отбранителна готовност може да ускори разрешителните и процедурите за обществени поръчки, но основната власт върху дизайна остава при държавите и компаниите (Европейски парламент).

Това е урокът за европейската отбранителна интеграция. Парите на ЕС могат да възнаграждават сътрудничеството и да намаляват триенето. Те не могат да премахнат суверенните въпроси в стратегически самолет: кой го проектира, кой го продава, кой поема закъсненията и чии военновъздушни сили получават предимство.

Лостовете се местят другаде

Франция може сега да защити проектната власт на „Дасо“ и свободата си за износ, но по-национален път ще увеличи натиска върху френския бюджет. Париж също остава изправен пред оперативните проблеми, които вече присъстват във френските дебати за въздушната мощ: стелт способности, потискане на противниковата противовъздушна отбрана и достатъчно самолети за война с висока интензивност (Ифри).

Германия получава варианти, не самолет. „Еърбъс“ и германски партньори представиха „Тийм Джен 6“ — алтернатива с германски център, изградена около компании за авиация, двигатели, сензори и ракети („Дойчландфунк“). Берлин може също да купи още Ф-35, да търси връзки с ДжиКАП — Глобалната програма за бойна авиация на Великобритания, Италия и Япония — или да подкрепи европейска линия, водена от „Еърбъс“ („Цайт“).

Италия и „Леонардо“ вече имат по-силен аргумент за ДжиКАП, защото програмата изглежда структурирана, докато ФКАС изглежда нерешен. „Еджуинг“, общото индустриално дружество на ДжиКАП, вече дава на настоящите партньори споделен път за проектиране и разработка („Леонардо“, „БАЕ Системс“). Включването на Германия би добавило тежест, но би отворило отново същите въпроси за разпределението на работата и контрола.

Източният фланг гледа на спора през друга призма. Полша официално прие първите си Ф-35 и е изградила голяма част от поръчките си около системи, които могат бързо да се впишат в операциите на НАТО („Юронюз Полша“). За Варшава и няколко нейни съседки способността, която пристига навреме, тежи повече от автономията, която засяда.

Отвореният въпрос е дали Европа може да спаси поне слоевете около проваления самолет. Нов френско-германски проект за данни в противовъздушната отбрана подсказва, че Париж и Берлин може да се опитат да запазят част от общата дигитална архитектура („Глобъл банкинг енд файнанс“). Бойният облак също може да оцелее под някаква форма, след като линията за изтребителя се провали („Онет“).

ФКАС се разпадна, защото Европа натовари един проект с политически символизъм, преди Франция и Германия да са договорили правилата за собствеността. Следващият голям проект ще мине през същия тест. Отговорът на Париж и Берлин ще покаже дали европейската отбранителна интеграция може да произвежда оръжия, или основно да финансира спорове за това кой има право да води.