Френският дълг изпревари италианския

Франция за кратко плащаше повече, за да заема пари за десет години, отколкото Италия, Гърция или Испания. На 17 август доходността по 10-годишните ѝ държавни облигации, тоест годишната възвръщаемост, която инвеститорите искат, за да финансират Париж за десетилетие, достигна около 4,05 % — най-високото равнище от 2009 г. (Бурсорама/Ройтерс, Лондонска фондова борса). Съпоставимата доходност на Италия беше около 4,0 %, а на Гърция — 3,88 % (Минкабу Еф Екс).

По време на дълговата криза в еврозоната редът беше обратен. Един ден пазарни цени не означава трайно обръщане на йерархията, но сигналът е ясен: инвеститорите вече искат по-висока рискова премия от Франция, отколкото от държави, които дълго смятаха за далеч по-рискови.

Глобален натиск с френски проблем отдолу

Дългосрочната цена на държавното финансиране се покачва почти навсякъде. Доходността по 10-годишните германски облигации достигна 15-годишен връх, а лихвите в САЩ, Япония и Великобритания също се повишиха (Гардиън). Това глобално движение обяснява част от френските 4 %.

По-чистият френски сигнал е спредът спрямо Германия, защото сравнява две държави от еврозоната при еднакъв матуритет. Тази разлика се разшири от около 74–79 базисни пункта в края на юли до 84 базисни пункта на 17 август, над италианските 77 базисни пункта (Бурсорама/Ройтерс, Франс Епарн). Един базисен пункт е една стотна от процентния пункт. С други думи, върху общото поскъпване на парите инвеститорите добавят отделна френска рискова премия.

Как по-високите лихви влизат в бюджета

Доходност от 4 % не оскъпява за една нощ целия френски държавен дълг от 3 536 млрд. евро (ИНСЕЕ, Евростат). Повечето вече издадени облигации са продадени при по-ниски лихви и се преоценяват едва когато падежират и трябва да бъдат заменени с нов дълг. Средният матуритет на френския дълг е около осем години (Агенция Франс Трезор), което забавя пренасянето на по-високите пазарни лихви към бюджета.

Натискът обаче вече се вижда. Френското финансово управление прогнозира 59,3 млрд. евро разходи за лихви през 2026 г. (Агенция Франс Трезор). През първото тримесечие лихвените разходи са нараснали с 37 % на годишна база (Монд). Според оценка на БНП Париба, ако доходността остане висока, допълнителната сметка за лихви може да погълне около 60 % от планираното увеличение на разходите през 2027 г. (БНП Париба). Това оставя по-малко пари за здравеопазване, образование, отбрана или данъчни облекчения.

Европейската комисия очаква дефицитът на Франция да бъде 5,1 % от БВП през 2026 г., а дългът да се повиши до 120,2 % (Европейска комисия). Международният валутен фонд настоява за съкращения за 0,8 % от БВП всяка година до 2029 г. (МВФ). Премиерът Себастиен Льокорню цели дефицит от около 4,9 % през 2027 г. (Монд) — все още далеч от обещаните 3 %.

Кой във Франция губи бюджетно пространство

Един от пътищата обратно към 3 % е това, което „Фигаро“ описва като поредица от нулеви години: периоди, в които държавните разходи са замразени номинално и губят стойност спрямо инфлацията (Фигаро). Първи усещат това държавните служители, чиито заплати не догонват цените. След тях са болниците, чиито бюджети купуват по-малко всяка година, и получателите на социални плащания, чиито помощи тихо се свиват в реално изражение.

Натискът стига и до частните бюджети. Допълнителните здравни застрахователи предупредиха, че държавата може да прехвърли към тях около 1,5 млрд. евро разходи, които после да бъдат прехвърлени към клиентите чрез по-високи вноски (Льо Меманто). От другата страна стоят инвеститорите в облигации: 4-процентна френска държавна облигация е проблем за емитента, но доход за купувача, който заключва тази възвръщаемост (Милано Финанца).

Франция не е сама. Белгия е изправена пред около 1,5 млрд. евро допълнителни разходи за рефинансиране тази година (БРФ), а Италия все още заема при доходност близо до 4 % (Ил Соле 24 Оре). Новото неудобство за Франция е друго: инвеститорите вече не я третират като сигурната среда между Германия и Южна Европа.

ЕЦБ, Европейската централна банка, която определя лихвените условия в еврозоната, има инструмент за напрегнати пазари на държавен дълг: Инструмента за защита на трансмисията, който ѝ позволява целево да купува държавни облигации (ЕЦБ). Той работи най-добре, когато проблемът на една държава е пазарна паника, а не реакция на инвеститорите към собствените ѝ бюджетни решения. Франция вече е в процедурата на ЕС при прекомерен дефицит — процесът, който Брюксел задейства, когато дефицитът на държава членка надхвърли 3 % (Съвет на ЕС). Това прави предпазната мрежа по-трудна за използване.

„Фич“ ще преразгледа кредитния рейтинг на Франция на 28 август (Франс Епарн). Париж все още може да продава облигациите си. Въпросът е каква част от следващия бюджет ще отиде за плащане на вчерашния дълг.