Франция замразява разходите без разчети

На 14 септември премиерът Себастиен Льокорню нареди на министрите си да запазят номиналните държавни разходи през 2027 г. на сегашното равнище, като изключи отбраната. Така той на практика върна за преработване т.нар. lettres-plafonds — предварителните разходни тавани, въз основа на които всяко министерство изготвя бюджетната си заявка. Решението показва, че ограничаването на дефицита вече определя правителственото планиране (Le Monde). Политическият сигнал е ясен, но липсват числата зад него. Засега писмото не позволява да се изчисли дори приблизително намаление на дефицита, защото правителството не е посочило нито общия размер на засегнатите разходи, нито базата за замразяването, нито мерките, които парламентът трябва да одобри.

Указание за изготвяне на бюджета, а не бюджет

Писмото с разходните тавани е инструмент на изпълнителната власт, а не закон. Френската бюджетна дирекция го определя като един от етапите при подготовката на законопроекта за държавния бюджет, преди той да бъде внесен за парламентарно одобрение (Budget Directorate). Парламентът трябва да гласува самия бюджет съгласно органичния закон, който урежда подготовката и приемането на бюджетните закони във Франция (LOLF). Засега няма публикувана актуализирана разбивка по министерства, обща сума или подписано приложение. Указанието гласи, че разходите трябва да останат „без промяна“, но не уточнява нито размера им, нито спрямо каква база се измерват.

Тази липса е съществена, защото понятието „държавни разходи“ във Франция обхваща по-малка част от публичните финанси, отколкото обикновено се предполага. Бюджетът на централната власт включва заплатите в министерствата, обществените поръчки, инвестициите и субсидиите. Повечето пенсии, здравни разходи и семейни помощи обаче се уреждат с отделен закон за финансирането на социалното осигуряване, който има собствена органична рамка (LOFSS). Общините и регионите също приемат собствени бюджети. Следователно номиналното замразяване на разходите на министерствата не контролира пряко тези средства, но може да прехвърли натиска към тях: когато държавните трансфери към местната власт или социалното осигуряване изостават от цените, реалното съкращение се понася надолу по веригата.

Разходите за обслужване на дълга също не могат да бъдат намалени с нареждане към министерствата да харчат по-малко. Агенцията за управление на френския държавен дълг оценява лихвените плащания на 59,3 млрд. евро през 2026 г. (AFT). Тази цена се определя от финансовите пазари, а не от министрите.

Кой плаща, когато таванът започне да ограничава разходите

Ако инфлацията остане близо до сегашните си равнища, номиналното замразяване ще означава реално намаление на стоките и услугите, които министерствата могат да купят. Общият таван обаче не предполага еднакво третиране на всички ведомства и програми. Някои могат да понесат по-дълбоки съкращения, докато други получат допълнителни средства. Без разпределение по министерства не може да се изчисли и колко евро действително ще бъдат спестени.

Единствената голяма икономия с публично обявена стойност засега е предложението пенсионерите да поемат 6 млрд. евро чрез индексиране на пенсиите под инфлацията или промяна на данъчното им облекчение (LCP). Тази мярка принадлежи към бюджета на социалното осигуряване, а не към замразяването на разходите на министерствата. Разликата между тези 6 млрд. евро и общия пакет от мерки за около 30 млрд. евро, който правителството подготвя, все още се състои от обсъждани възможности, а не от взети решения (To Brief).

Първи губят изпълнителите по обществени поръчки, зависимите от субсидии организации и местните услуги, когато бюджетите за покупки и трансфери изостават от инфлацията. За около 2,5 млн. държавни служители във Франция последиците могат да бъдат по-малко назначения, по-слаб ръст на възнагражденията или ограничаване на услугите според начина, по който всяко министерство разпредели средствата си (DGAFP). Отбраната е изключена от замразяването, но това предпазва сегашния ѝ бюджет, без да гарантира допълнително финансиране.

Сметката все още не излиза

Пазарите не чакат правителството на Льокорню да представи подробностите. Разликата между доходността по френския и германския държавен дълг — тоест разликата в цената, на която двете правителства заемат средства — достигна около 94 базисни пункта или 0,94 процентни пункта към 10 септември, най-високото равнище от 2012 г. насам (Banque de France market data, Le Monde). Покачването предхожда писмото на премиера и отразява по-широкия проблем с доверието във френската бюджетна политика, а не пазарна оценка на конкретното указание.

Според последната прогноза на Европейската комисия, изготвена при допускане, че няма да бъдат приети нови мерки, през 2027 г. дефицитът на Франция ще достигне 5,7 % от БВП, а държавният дълг — 120,2 % от БВП (European Commission). Дори подобрение с пълните 30 млрд. евро не би свалило дефицита до траекторията, изисквана от фискалните правила на ЕС. Френската Сметна палата оценява, че за стабилизиране на дълга е необходим дефицит от около 2,8 % от БВП (Cour des comptes). Разликата спрямо прогнозните 5,7 % е голяма, но прекалено бързото свиване на разходите също носи риск: при прогнозиран от Националния институт за статистика и икономически изследвания растеж от едва 0,4 % през 2026 г. (INSEE) механичните съкращения биха намалили облагаемите доходи, печалбите и потреблението, а с тях и приходите, на които правителството разчита, за да ограничи дефицита.

Указанието на Льокорню е опит да отговори на действителен проблем с доверието. Възстановяването му обаче изисква приет многогодишен план с конкретни разчети, проверен от независим фискален орган и подкрепен от парламента. Раздробеното Национално събрание може да блокира или отслаби всяка отделна мярка. Докато правителството не публикува изходната база и не опише конкретните решения, Франция има посока за бюджетната си политика, но няма нито карта, нито ясно определена цел.