В бюджета на Франция липсват €24 млрд.

Франция трябва да намери около 30 млрд. евро икономии, за да не допусне ново увеличение на бюджетния дефицит през 2027 г. (Bloomberg). Две седмици преди крайния срок за внасяне на проектобюджетите правителството е представило само една голяма мярка с изчислен ефект: промени при пенсиите за около 6 млрд. евро (Le Monde). За останалите 24 млрд. евро няма публикуван списък с конкретни политики. Това е разликата между политически обявената цел и мерките, които засега могат да бъдат посочени (Министерство на бюджета).

Сумата от 30 млрд. евро се изчислява спрямо променяща се база

Тези 30 млрд. евро не са съкращение спрямо днешните разходи на Франция. Сумата се изчислява спрямо очакваните приходи и разходи през 2027 г., ако правителството не предприеме нищо. Пенсиите се увеличават с цените, разходите за здравеопазване растат със застаряването на населението, а ангажиментите за отбрана се разширяват. При липса на мерки майската прогноза на Европейската комисия сочи, че дефицитът ще нарасне от около 5,1 % от БВП през 2026 г. до 5,7 % през 2027 г..

Премиерът Себастиен Льокорню призна, че номиналните разходи ще продължат да растат. Целта е увеличението им да бъде по-бавно от поскъпването. Дори всички планирани 30 млрд. евро да бъдат осигурени, дефицитът би спаднал до около 4,75 % от БВП. Това остава над приблизително 4-процентното равнище, заложено в договорения с ЕС график за намаляването му (Европейска комисия). Френската Сметна палата, Cour des comptes, изчислява, че за стабилизиране на държавния дълг като дял от икономиката е необходим дефицит от близо 2,8 %. Пълният пакет от 30 млрд. евро не би покрил и половината от необходимата корекция.

Проблемът засяга и останалата част от Европа. Разликата между доходността по френския и германския държавен дълг достигна около 0,94 процентни пункта, най-високото равнище от 2012 г. Когато инвеститорите не вярват на бюджетния план на голяма държава от еврозоната, те искат по-висока доходност, за да финансират дълга ѝ. Тази преоценка може да повиши разходите по заемите и на други силно задлъжнели държави членки, чиито облигации се сравняват със същите пазарни ориентири.

Пенсионерите засега поемат единствената видима тежест

Министърът на бюджета Давид Амиел заяви, че индексирането на пенсиите спрямо цените ще струва над 6 млрд. евро през 2027 г.. Правителството обсъжда два варианта. При първия пенсиите ще бъдат замразени или увеличени с по-малко от инфлацията, а 10-процентното данъчно приспадане върху пенсионните доходи ще бъде ограничено. При втория пенсиите ще бъдат индексирани изцяло, но данъчното приспадане ще отпадне (LCP, TF1-LCI).

Разликата между двата подхода е съществена. Индексирането под равнището на инфлацията намалява покупателната способност на всички засегнати пенсионери. Премахването на данъчното приспадане засяга главно хората с достатъчно високи пенсии, за да плащат подоходен данък, и до голяма степен щади най-бедните. Към 14 септември правителството не беше избрало нито един от вариантите.

Извън пенсиите конкретиката бързо изчезва. Публикуваните разходни тавани предвиждат увеличение на бюджета за отбрана с 6,4 млрд. евро и повече средства за няколко защитени ведомства, докато бюджетите за труда, земеделието и здравеопазването намаляват (Министерство на бюджета). Обсъждат се още удължаване на допълнителния данък върху печалбите на големите компании и реформа на сметките за професионално обучение с ефект от 300 млн. евро. В същото време министърът на икономиката Ролан Лескюр защитава промени в данъчните прагове и облекчения за бизнеса, които биха намалили приходите. Така възможностите за запълване на оставащата дупка стават още по-малко.

Парламентарната сметка е по-трудна от бюджетната

Марин льо Пен заяви, че Националният сбор ще отхвърли увеличенията на данъците и социалната несправедливост спрямо работещите французи. Говорителят на партията по финансовите въпроси определи защитата на покупателната способност на пенсионерите като изрична червена линия. Това влиза в пряк сблъсък с единствената правителствена икономия, чийто ефект е изчислен.

Льокорню може да използва член 49.3 от конституцията, за да прокара бюджета без гласуване. В този случай законопроектът се смята за приет, освен ако противниците му не съберат 289 депутати за вот на недоверие. Премиерът използва процедурата три пъти за бюджета за 2026 г. и правителството му оцеля. През декември 2024 г. обаче Мишел Барние предприе същия ход и кабинетът му падна.

Проектите за държавния бюджет и за финансирането на социалното осигуряване трябва да бъдат внесени на 30 септември. Никоя независима институция още не е оценила цялостния им ефект, защото завършен пакет все още няма. МВФ препоръчва годишна бюджетна корекция, приблизително съответстваща на целта от 30 млрд. евро. Съвпадението с препоръката на фонда обаче не превръща числото в бюджет. Франция разполага с 24 млрд. евро неразпределени икономии и спорно предложение за пенсиите, което влиза в парламент, чиито ключови гласове вече обещават да го отхвърлят.