Франция пласира облигации за 340 млрд. евро по-скъпо

През 2027 г. Франция планира да продаде средно- и дългосрочни облигации за 340 млрд. евро — сума, която френските медии определиха като рекордна (РФИ). Голяма част от набраните средства ще отиде за погасяване на стари облигации, а не за увеличаване на държавния дълг. Променя се цената: Франция вече плаща повече за всяка нова емисия, а по-високият разход ще се пренася върху дълга през следващите години.

Защо рекордната емисия не означава рекорден скок на дълга

Агенцията Франс Трезор (АФТ), която управлява държавните заеми, изчислява програмата си след приспадане на обратно изкупените облигации. Тя отчита старите облигации, които държавата изкупува предсрочно, но не и тези, чийто падеж настъпва през годината. Според Ройтерс целевият обем на емисиите нараства от 310 млрд. евро тази година главно защото падежът на облигации, продадени по време на пандемията, вече наближава (Ройтерс през Бурсорама).

Когато държавата продава нова облигация, за да погаси друга, чийто падеж е настъпил, тя рефинансира дълга си. Емисията е голяма, но общият дълг почти не се променя. Така обемът на новите заеми може да расте, докато правителството обещава по-малък бюджетен дефицит.

Дефицитът обаче не показва цялата картина. Той обхваща публичните финанси на Франция като цяло, включително социалното осигуряване и местните власти, докато АФТ продава облигации само за централната държава. Правителството на премиера Себастиен Лекорню прогнозира, че общият дефицит — разликата между разходите и приходите — ще спадне от 5,4 % от брутния вътрешен продукт (БВП), тоест годишната стойност на произведеното в икономиката, през 2026 г. до 5,0 % през 2027 г. (Ле Еко Инвестир). Тези числа показват посоката, но не и каква част от програмата на АФТ създава нов дълг. Публикуваните данни, разгледани тук, не позволяват това разграничение.

Дългът ще продължи да расте — от около 119,3 % до прогнозен рекорд от 121,7 % от БВП (Льо Монд), както вече писахме (To Brief). В началото на 2026 г. Сметната палата на Франция, независимият орган за одит на публичните финанси, изчисли, че дефицитът трябва да падне до около 2,8 % от БВП само за да се задържи този дял без промяна (Сметната палата на Франция).

Инвеститорите купуват, но на по-висока цена

Инвеститорите купиха френски облигации този месец, но Франция плати повече, за да ги продаде. На търг на 3 септември поръчките за облигация с падеж през 2036 г. надхвърлиха предложеното количество 2,28 пъти. Въпреки това приетата доходност — годишната възвръщаемост, която инвеститорите изискват — се повиши до 4,23 % спрямо 3,90 % на августовския търг (Бурсорама).

Голяма част от това поскъпване изглежда обща за еврозоната. На 10 септември ЕЦБ (Европейската централна банка, която определя лихвите за еврозоната) повиши депозитната си лихва — ставката, която служи като ориентир за други разходи по заемите — до 2,50 % (ЕЦБ). Когато централната банка повишава лихвите, растат и разходите по заемите за всички държави.

Данните на ЕЦБ подкрепят това обяснение. В бюлетина си от 24 септември банката отчете, че доходността по десетгодишните държавни облигации в еврозоната е нараснала с 45 базисни пункта — 0,45 процентни пункта — през разглеждания период. Разликите между доходността на отделните държави и тази на Германия са останали общо взето стабилни (ЕЦБ). През този период допълнителната доходност, която инвеститорите изискват за френския дълг спрямо германския, не се е увеличила. Тя обаче се прибавя към общото покачване и важи за всяка френска облигация, която държавата продава.

Кой плаща и колко бавно

По-високите лихви се отразяват на бюджета постепенно. В по-ранни доклади Сенатът на Франция изчислява, че средният срок до падежа на френските облигации е над осем години. При сценарий, в който лихвите останат трайно по-високи, разходите за лихви биха нараснали с около 3,2 млрд. евро през първата година и с 23,5 млрд. евро за пет години (Сенатът на Франция, Сенатът на Франция). Всяка облигация с настъпил падеж, която държавата рефинансира при днешните доходности, добавя малко към сметката. С времето тези добавки се натрупват.

Данъкоплатците ще покриват този разход през следващите години. Купувачите на нови френски облигации получават по-висока доходност. Притежателите на по-стари облигации с по-ниска доходност губят, защото пазарната цена на книжата им пада, когато новите носят повече.

Рекордното число преувеличава темпа, с който расте френският дълг, тъй като голяма част от програмата рефинансира заемите от пандемията. Търгът показва, че Франция все още може да взема заеми без затруднение, но вече плаща повече за тях. С подмяната на стария дълг това постепенно ще увеличава разходите за лихви. Един търг не определя накъде ще тръгнат доходностите: те ще зависят от политиката на ЕЦБ, от движението на лихвите в еврозоната и от това дали предложените от Лекорню икономии ще получат подкрепа в парламента (Пюблик Сенат).