Дефицитът на Франция тревожи МВФ

5,2 % от БВП дефицит (МВФ). 3,54 трлн. евро държавен дълг (Евростат, ИНСЕЕ). Доходност по 10-годишните държавни облигации близо до 4 % (Ай Джи). На 22 юли МВФ публикува годишната си оценка за френската икономика и заключението беше ясно: разликата между това, което държавата харчи, и това, което събира, не се затваря (Блумбърг). Фондът прогнозира дефицит от 5,2 % от БВП през 2026 г. — над целта на правителството от 5 % и почти без промяна спрямо 5,1 % през 2025 г. Само през първото тримесечие публичният дълг нарасна със 75,6 млрд. евро и достигна 117,6 % от БВП. Преди две години съотношението беше 112,6 %.

Това би било по-управляемо, ако Франция все още можеше да се финансира евтино. Вместо това цената на дълга се повиши рязко.

Как по-високата доходност изяжда бюджета

Доходността по 10-годишните френски държавни облигации, тоест лихвата, която инвеститорите искат, за да заемат пари на Париж за десет години, е около 3,93 %. Спредът — разликата между разходите за финансиране на Франция и Германия — се разшири до около 80 базисни пункта, или стотни от процентния пункт, спрямо приблизително 60 по-рано (ФАЦ). Пазарите вече таксуват Франция видимо по-скъпо.

Това поскъпване се връща директно в бюджета. Според оценка на БНП Париба, ако разходите за финансиране останат на тези нива, допълнителните лихвени плащания ще погълнат около 60 % от планираното увеличение на разходите в бюджета за 2027 г. (БНП Париба). От всеки десет евро нови разходи, предвидени за болници, училища или отбрана, шест биха отишли към притежателите на облигации.

Правителството признава натиска. Министърът на икономиката Ролан Лескюр определи целта за дефицит от 5 % като трудна; бюджетният министър Давид Амиел каза, че са нужни още 3 млрд. евро съкращения, над вече направените 6 млрд. евро извънредни икономии (Юронекст/Ройтерс). Рецептата на МВФ е по-тежка: съкращения или данъчни увеличения за около 0,8 % от БВП всяка година до 2029 г., след изчистване на ефектите от икономическия цикъл — това, което икономистите наричат структурна корекция (МВФ). При прогнозен растеж от едва 0,6 % тази година (Бурсорама) подобна цел означава съкращения в услуги, от които хората реално зависят.

Защо еврозоната следи Франция

Франция е втората по големина икономика в еврозоната. По-високите френски разходи за финансиране не вдигат автоматично лихвите в Мадрид или Рим. Но те променят начина, по който инвеститорите оценяват риска в целия валутен съюз, и ограничават пространството за действие на ЕЦБ — Европейската централна банка, която определя лихвената политика за 20-те държави от еврозоната.

През 2022 г. ЕЦБ създаде защитен инструмент, с който да се намесва, когато напрежението на облигационните пазари започне да пречи на паричната политика (ЕЦБ). Френските спредове не са задействали този механизъм. Но възможността на ЕЦБ да намалява лихвите се свива, когато фискалната надеждност на голяма държава членка отслабва.

От юли 2024 г. Франция е в процедурата на ЕС при прекомерен дефицит — формалният механизъм, който се задейства, когато дефицитът на една държава надхвърли 3 % от БВП — заедно с още шест страни членки (Съвет на ЕС). Най-показателното сравнение е с Италия. Разходите за финансиране на Франция и Италия се сближават, а италианският министър на икономиката Джанкарло Джорджети очаква Италия да излезе от собствената си процедура преди Франция (Ил Месаджеро). За държава, която дълго време заемаше при условия, по-близки до германските, отколкото до италианските, това показва как пазарите вече подреждат френския фискален риск.

Спорът къде точно ще паднат съкращенията вече има конкретни измерения: по-високи медицински самоучастия, по-ниско възстановяване на разходите за лекарства, мерки, които биха прехвърлили тежестта върху домакинствата с най-големи здравни нужди (Льо Фигаро). Икономистът Оливие Бланшар твърди, че за да стабилизира дълга си, Франция трябва да затвори разликата между приходите и разходите преди лихвените плащания с около 120 млрд. евро, а самият френски бюджетен процес увеличава риска от дългова криза (Льо Монд).

Франция преговаря в рамките на обичайните фискални правила на ЕС, а не е изправена пред спасителна програма. Проблемът е в доверието и той вече оскъпява отлагането. Всяко тримесечие без корекция разширява дефицита, увеличава сметката за лихви и прави избора по-труден: пациенти с по-високи здравни разходи, публични служби с притиснати бюджети или бъдещи данъкоплатци, които наследяват по-голям дълг.