Френският бюджет за 54 млрд. евро без обосновка

Премиерът на Франция Себастиен Льокорню обяви „бюджетно усилие“ от 54 млрд. евро за 2027 г. — почти два пъти повече от 30 млрд. евро, които правителството обсъждаше само дни по-рано (Ла Депеш, To Brief). На пръв поглед това изглежда като рязка промяна в политиката. По-голямата част от увеличението обаче идва от новата оценка за размера на дефицита при липса на нови мерки.

Актуализирана прогноза, а не двойно затягане

По-ранният план за 30 млрд. евро изхождаше от допускането, че дефицитът за 2027 г. без нови мерки ще бъде около 5,7 % от БВП. Европейската комисия прогнозираше приблизително същия диапазон (Европейска комисия). Сега правителството посочва, че дефицитът би надхвърлил 6,5 % (Л'Юнион, Ла Депеш). Корекцията от 0,8 процентни пункта, приложена към френски БВП от около 3 трлн. евро (Евростат), може да обясни приблизително цялото увеличение в обявеното усилие. Правителството не е публикувало официално съпоставяне на разчетите, но аритметиката излиза: една и съща цел, но по-лоша изходна позиция.

Целта е дефицитът да бъде 5 % от БВП. Правителството казва, че мерките му ще го свалят до 4,8 %, но допълнителни разходи за отбрана от 6,4 млрд. евро връщат резултата до 5 % (Льо Монд). Така нетното фискално затягане е по-близо до 48 млрд. евро, макар че тази оценка зависи от това дали разходите за отбрана и икономиите са отчетени на една и съща счетоводна основа.

Прогнозите на правителството предполагат 1 % реален растеж и 1,8 % инфлация за 2027 г. (Френското министерство на икономиката). Тези числа носят значителна част от тежестта на разчета. По-слаб растеж би намалил данъчните приходи и би увеличил разходите за социални помощи, с което би се разширила дупката, която пакетът трябва да затвори.

Замразени пенсии, намалени корпоративни данъци

Сред обявените мерки пенсионерите и държавните служители поемат най-видимата част от цената. Пенсиите биха нараснали по-бавно от цените, което би спестило на правителството под 6 млрд. евро. Възнагражденията в публичния сектор ще бъдат замразени на сегашното ниво на индекса, което би спестило около 2 млрд. евро (Ла Депеш). Ако инфлацията достигне прогнозираните 1,8 %, замразяването на индекса ще намали покупателната способност на заплатите, обвързани с него.

Големите компании, за сметка на това, получават данъчно облекчение. Временната надбавка върху корпоративния данък в момента носи около 8 млрд. евро. Правителството ще я запази при по-ниска ставка, което ще донесе около 5 млрд. евро (Льо Монд). В правителствените разчети запазването на приходи от 5 млрд. евро се води икономия спрямо варианта, при който данъкът отпада. В паричен план компаниите ще плащат по-малко.

Това са мерките, които са конкретно описани досега. По-голямата част от 54 млрд. евро все още не е разпределена по пера, а обявените мерки се припокриват с по-общи тавани на разходите. Очакваше се Висшият съвет за публичните финанси — независимият френски фискален надзорен орган, който проверява дали правителствените прогнози са вътрешно съгласувани — да получи бюджетните допускания тази седмица. Оценката му все още не е публична (Висшият съвет за публичните финанси, Ла Трибюн).

Няма мнозинство, няма резервен вариант

Льокорню обеща да не използва член 49.3 от френската конституция, който позволява на правителството да прокара бюджета без парламентарно гласуване, освен ако мнозинство не гласува за свалянето на кабинета. Това обещание е политическо, а не правна гаранция. Така бюджетът остава уязвим в Националното събрание, където никоя партия няма мнозинство. Левицата е против замразяването на пенсиите и заплатите. Националният сбор може всеки момент да оттегли негласната си подкрепа. Тези блокове не трябва да се договорят за алтернативен вариант; достатъчно е да гласуват против един и същ текст.

Премията, която Франция плаща за финансиране спрямо Германия, достигна около 96 базисни пункта (0,96 процентни пункта) в средата на септември — близо до най-високата си стойност от 2012 г. (Банк дьо Франс). Разликата за Италия беше около 88–89 базисни пункта по същото време (КуиФинанца). За кратко Франция плащаше повече за финансиране от Италия, макар че италианският дълг като дял от БВП е по-висок (Евростат). Франция запазва редовен достъп до пазарите, а средният срок до падеж на дълга е над осем години, така че по-високите лихви се пренасят в разходите по обслужване със закъснение (Френската агенция за държавния дълг). Разширяването на премията е съвместимо с тревогата на инвеститорите за фискалната перспектива на Франция и с парламентарния риск около бюджета.

Франция обяви цел от 54 млрд. евро. Тя все още не е представила пакет за 54 млрд. евро, потвърден от независим разчет. Конкретните бюджетни законопроекти и оценката на Висшия съвет за публичните финанси ще покажат дали обявеното число издържа.