Френският план за €54bn вдига дълга

Проектобюджетът на Франция за 2027 г. предвижда годишният дефицит да намалее от 5,4 % на 5,0 % от БВП. Държавният дълг обаче ще нарасне от 119,3 % до рекордните 121,7 % (Les Echos Investir, Le Monde). По-малкият дефицит все пак остава дефицит. Франция продължава да трупа дълг, макар и по-бавно. Икономиката не расте достатъчно, за да го поеме.

Защо по-малкото нови заеми водят до повече дълг

Съотношението на дълга към БВП може да намалее, дори когато правителството продължава да заема средства, ако икономиката расте по-бързо от натрупания дълг. Испания показа това през юли: размерът на дълга ѝ се увеличи, но номиналният растеж, който включва и ръста на цените, беше достатъчно силен, за да свали съотношението под 100 % от БВП (Banco de España, El País).

Проблемът на Франция е обратният. Френската Сметна палата, която одитира държавните финанси, изчислява, че при дълг, близък до 119 % от БВП, страната трябва да свали дефицита до около 2,8 %, за да спре ръста на съотношението (Cour des comptes). Собствената цел на правителството за 2027 г. от 5,0 % е почти двойно по-висока.

Разходите за лихви допълнително затрудняват свиването на дефицита. Когато старите облигации, емитирани при ниски лихви, изтекат, Франция ги заменя с нови при по-висока цена. Според Tagesschau разходите за лихви са достигнали 34,5 млрд. евро през първата половина на 2026 г. — почти 20 % повече спрямо година по-рано. По данни на Public Sénat около 10 млрд. евро от заявеното от правителството подобрение през 2027 г. ще бъдат погълнати от по-високите разходи по обслужването на дълга, тоест плащанията към кредиторите.

Защо 54 млрд. евро не означават съкращения за 54 млрд. евро

Правителството твърди, че ще постигне икономии от 54 млрд. евро. Тази сума измерва подобрението спрямо сценарий, при който не се предприемат мерки и дефицитът се доближава до 6,5 % (European Commission). Това е реално фискално усилие, но не представлява списък с конкретни съкращения за 54 млрд. евро. По-ранна версия на плана посочваше около 30 млрд. евро. Заглавната сума е нараснала най-вече защото сценарият без мерки се е влошил.

Правителството не е публикувало пълна разбивка, която да свързва конкретните мерки с общата сума от 54 млрд. евро. Досега обявеното показва, че тежестта ще бъде разпределена неравномерно.

Пенсионерите ще бъдат засегнати от замразяване на пенсиите или от намаляване на данъчното облекчение, което би донесло около 6 млрд. евро (LCP). Заплатите на държавните служители ще бъдат замразени, което ще спести около 2 млрд. евро. При прогноза на френското финансово министерство за инфлация от 1,8 % през 2027 г. (French Economy Ministry) това означава реално намаляване на възнагражденията.

Големите компании, обратно, ще плащат по-малко от сегашното. Временната допълнителна корпоративна надбавка в момента носи 8 млрд. евро годишно. Бюджетът ще я запази, но ще я намали до около 5 млрд. евро (French Budget Ministry). Официално това се отчита като икономия спрямо сценария, при който данъкът изтича напълно. На практика обаче компаниите ще спестят 3 млрд. евро спрямо сегашното положение. Допълнителните 6,4 млрд. евро за отбрана също частично ще неутрализират затягането на бюджета в други области.

Посочените мерки не достигат 54 млрд. евро. Разликата между конкретно обявените мерки и общата сума на корекцията все още не е обяснена публично.

Какво може и какво не може да реши фискалният надзор

Правителството е изпратило бюджетните текстове на Висшия съвет за публичните финанси, независимия фискален орган на Франция, който оценява дали заложените прогнози за растеж и приходи са реалистични (HCFP). Към 19 септември становището му още не беше публикувано.

Дори положителна оценка от съвета няма да докаже, че бюджетът ще проработи. Органът проверява прогнозите, а не самото законодателство. Приемането на бюджета зависи от парламент, в който никоя партия няма мнозинство. Правителството може да използва член 49.3 от конституцията, за да прокара бюджета без гласуване, но така рискува вот на недоверие.

Франция е в процедурата на ЕС при прекомерен дефицит, официалния процес, чрез който държава с прекомерно задлъжняване трябва да намали дефицита си, от юли 2024 г. Тя трябва да го свали под 3 % до 2029 г. (Council of the EU). Предишният план предвиждаше държавният дълг да достигне връх от 118,7 % през 2027 г. Новата прогноза от 121,7 % показва, че тази траектория вече е изоставена (European Commission).

Дори при пълното приемане на всички бюджетни мерки дългът ще продължи да расте. Парламентът решава кой ще плати за по-бавното влошаване на публичните финанси, докато правителството все още дължи пълна разбивка на корекцията от 54 млрд. евро.