Растежът отваря дупка във френския бюджет

Френските домакинства са обеднели през второто тримесечие. Покупателната им способност на потребителска единица — показател за това какво реално може да си позволи едно типично домакинство след данъци и инфлация — е намаляла с 0,6 % според ревизираните национални сметки на френския статистически институт INSEE (данни на INSEE за второто тримесечие). Същевременно институтът почти наполовина понижи прогнозата си за растежа през 2026 г. — от 0,7 % на 0,4 % (септемврийски преглед на INSEE, юнска прогноза на INSEE). Правителството обаче е съставило бюджета при очакван ръст от 0,9 % (френското Министерство на финансите). Разликата от половин процентен пункт вече е достатъчна, за да отвори съществен недостиг в публичните финанси.

По-малко работни места, потребление и данъчни приходи

Понижението не е просто по-предпазлив прочит на перспективите. Публикуваните в края на август ревизирани данни показаха свиване на икономиката с 0,2 % през първото тримесечие и нулев растеж през второто — и в двата случая по-слаби резултати от допусканията на INSEE през юни (данни на INSEE за второто тримесечие). Така Франция навлиза в есента почти без икономическа инерция.

Последиците се виждат най-ясно на пазара на труда. INSEE очаква броят на наетите да намалее с 52 000 през 2026 г. след загубата на 48 000 работни места през 2025 г. Безработицата е била 8,1 % през първото тримесечие и според прогнозата ще достигне 8,6 % до края на годината (септемврийски доклад на INSEE). Загубата на работа или страхът от нея ограничават потреблението. Делът на спестяванията на френските домакинства вече е около 17,6 % (прогноза на Европейската комисия за Франция), което подсказва, че семействата задържат повече средства, вместо да ги връщат в икономиката чрез покупки.

По-слабото потребление свива приходите от данък върху доходите, ДДС и корпоративни данъци, докато разходите за обезщетения при безработица нарастват. И двата ефекта увеличават дефицита в особено неблагоприятен момент. Франция вече е обект на европейска процедура при прекомерен дефицит — формален механизъм, който я задължава да свали недостига под 3 % от БВП до 2029 г. В момента дефицитът е около 5 % (решение на Съвета за фискалната траектория, прогноза на Европейската комисия за Франция).

Разходите по дълга допълнително стесняват избора

Европейската централна банка, която определя основните лихви за 21-те държави от еврозоната, ги повиши с 0,25 процентни пункта на 10 септември (решение на ЕЦБ). Това няма да оскъпи целия съществуващ френски дълг веднага. Средният матуритет на държавните облигации е около осем години (Agence France Trésor), затова по-високите лихви ще се пренасят постепенно към бюджета — при замяната на всяка облигация с настъпил падеж с нова, по-скъпа емисия. Посоката обаче е ясна: доходността по десетгодишния френски дълг се е повишила над разходите, при които Испания и Италия в момента се рефинансират (статистика на ЕЦБ за държавните облигации, To Brief).

Повечето притежатели на ипотечни кредити във Франция са с дългосрочни фиксирани лихви и засега не усещат промяната, показват данните на Banque de France за новото кредитиране (проучване на Banque de France за кредитирането). Натискът първо се понася от новите купувачи на жилища, малките предприятия, които рефинансират заеми с плаваща лихва, и самата държава.

Германия предлага най-ясното сравнение. И там растежът е слаб — вероятно около 0,5 %, — но Берлин разполага с достатъчно бюджетно пространство за мащабни разходи за инфраструктура и отбрана. Според Bundesbank те биха могли да добавят 1,3 процентни пункта към растежа до 2028 г. (прогноза на Bundesbank). Франция няма подобна възможност: дефицитът ѝ вече е прекалено висок за стимулираща програма, а европейските правила изискват бюджетно свиване.

Затова Париж трябва да избере не само как да коригира бюджета, но и кога. Рязкото съкращаване на разходите или повишаване на данъците при почти спряла икономика може допълнително да свие данъчната основа, от която зависят приходите. Отлагането също има цена: ако бюджетът не посочи конкретни икономии или нови приходи и продължи да разчита на нереалистичен растеж, инвеститорите могат да поискат още по-висока доходност по френския дълг. При растеж от 0,4 % Франция не може безболезнено да изпълни европейската си фискална траектория. Каква част от корекцията ще бъде понесена от домакинствата и пазара на труда зависи от решения, които Париж още не е обявил. Натискът би отслабнал при спад на разходите по заемите, но това не зависи от френското правителство.