Френската дългова премия достигна 94 пункта

В края на 10 септември доходността по десетгодишните френски облигации беше с близо 94 базисни пункта, или 0,94 процентни пункта, над германската. Това означава, че инвеститорите искат почти един процентен пункт по-висока годишна доходност, за да отпуснат заем на Франция за същия срок. Разликата е най-голямата след дълговата криза в еврозоната през 2012 г. (Le Monde, DHnet).

Доходността по облигациите се повиши в цялата еврозона през този ден, след като пазарите отчетоха увеличението на лихвите от ЕЦБ и цената на петрола сорт „Брент“, доближила 100 долара. Доходността по десетгодишните германски книжа нарасна с около 5,3 базисни пункта, а по френските — с 9,8 пункта, показват данни на „Ройтерс“, цитирани от Boursorama. Така френското поскъпване беше с приблизително 4,5 базисни пункта по-голямо от германското. Следователно общият за еврозоната натиск не обяснява цялата разлика.

Защо натискът е насочен към Франция

Управителният съвет на ЕЦБ повиши лихвата по депозитното улеснение до 2,50 %. Това е лихвата, която банките получават, когато оставят средства за една нощ в централната банка (ECB). ЕЦБ не може да увеличи предлагането на петрол или газ. Чрез по-високите лихви тя се опитва да попречи на скъпата енергия да се пренесе трайно към заплатите и останалите цени. Септемврийската ѝ прогноза оценява енергийната инфлация в еврозоната на 14,3 % през август спрямо 10,3 % месец по-рано (ECB projections).

По-високите лихви оскъпяват финансирането за всички, но Франция плаща допълнителна премия заради състоянието на публичните си финанси. Европейската комисия прогнозира бюджетен дефицит от 5,1 % от БВП през 2026 г. и 5,7 % през 2027 г. при липса на нови мерки, докато държавният дълг ще надхвърли 120 % от БВП (European Commission). Дефицитът не намалява достатъчно бързо и инвеститорите вече включват този риск в цената.

Сравнението с Италия прави проблема по-видим. Италианският дълг е по-висок — около 138,6 % от БВП, но дефицитът е близо до 2,9 % и намалява (UPB). От края на август Франция вече плаща малко повече от Италия за десетгодишно финансиране (Euronews Italia). На 10 септември италианската премия спрямо Германия се увеличи само с около 3 базисни пункта, докато френската нарасна с приблизително 4,5 пункта (QuiFinanza). Допълнителният натиск беше съсредоточен върху Франция.

Бюджетната цена се натрупва постепенно

Франция планира да емитира рекордните 310 млрд. евро средносрочни и дългосрочни облигации през 2026 г. (Agence France Trésor). Всеки базисен пункт по-висока доходност увеличава разходите, но само за новите книжа, с които се рефинансира дълг с настъпващ падеж. Средният остатъчен срок на френския дълг е над осем години, затова плащанията по повечето съществуващи облигации остават фиксирани при старите, по-ниски лихви (French Senate). Натискът е реален, но се натрупва с всяко следващо рефинансиране в продължение на години, а не за няколко седмици.

Търсене на френски дълг продължава да има. На аукцион от 3 септември доходността достигна 4,23 % спрямо 3,90 % месец по-рано, а подадените поръчки бяха за 2,28 пъти повече от предложеното количество (Agence France Trésor). Емисията беше пласирана успешно, но на по-висока цена. Инвеститорите не напускат пазара, а искат по-голямо възнаграждение за поетия риск.

Няма криза, но финансирането поскъпва

През 2011–2012 г. премиите по италианските и испанските облигации достигнаха 500–650 базисни пункта, пазарите допускаха разпадане на еврозоната, а банките изпитваха затруднения да се финансират (ECB Annual Report 2012). Сегашната разлика от 94 базисни пункта за Франция е от съвсем друг мащаб. На 10 септември нямаше признаци, че страната губи способността си да заема от пазарите.

Франция вече плаща отделна премия за бюджетния си риск, но пазарът на нейния дълг работи нормално. Непосредственият проблем е постепенното рефинансиране при по-високи лихви, а не липсата на достъп до капитал. Неясно остава дали фрагментираният парламент може да договори съкращения на разходите или увеличение на данъците, преди растящите лихвени плащания да ограничат допълнително възможностите за действие. Един ден на пазара не доказва защо премията се е разширила, нито колко дълго ще се задържи. Посоката обаче е видима: сред правителствата в еврозоната именно от Франция инвеститорите искат по-убедителен отговор за състоянието на бюджета.