Рисковата премия по френския дълг наближава 90 пункта

Доходността по десетгодишните френски облигации достигна 4,31 % на 9 септември — най-високото равнище от финансовата криза през 2008 г. (Ройтерс чрез Les Echos Investir). Това все още не означава дългова криза. По-голямата част от поскъпването на финансирането се дължи на световния ръст на облигационната доходност — годишната възвръщаемост, която инвеститорите искат, за да отпуснат заем на дадено правителство. Собственият проблем на Франция е по-ограничен, натрупва се по-бавно и се вижда най-добре в сравнението с останалите държави.

Френската доходност се повиши повече от германската, но не колкото подсказва общото число

През същата седмица доходността се повиши в редица държави. Дори Германия, смятана за най-надеждния длъжник в еврозоната, достигна 3,42 % (Ройтерс чрез Investing.com). Само на 9 септември германската доходност нарасна с 6 базисни пункта — стотни от процентния пункт, — а френската с 8,5 пункта (Ройтерс чрез Les Echos Investir). Разликата от около 2,5 пункта е реална, но движението в рамките на една борсова сесия не показва надеждно каква част от нея се дължи на бюджетния риск и каква — на обичайните пазарни колебания.

Натрупаното изоставане дава по-ясна представа. Спредът — разликата между цената, на която Франция и Германия заемат средства за десет години — достигна 88,7 базисни пункта, близо до 90 и най-високо от ноември 2024 г. (Idéal Investisseur). Разликата се разширява от месеци и отразява допълнителната премия, която инвеститорите искат заради френските бюджетни дефицити и политическата несигурност.

Сравнението с Южна Европа показва колко се е променило възприемането на риска. При отварянето на пазарите на 9 септември Гърция заемаше по-евтино от Франция (France 24/АФП), а доходността по десетгодишните италиански облигации беше 4,21 % при 4,26 % за френските (QuiFinanza). Така Франция вече плаща повече от държави, спрямо които доскоро се финансираше чувствително по-евтино.

Как по-високите лихви достигат до бюджета

Доходността от 4,3 % не оскъпява незабавно цялата френска програма за заемане на 310 млрд. евро през 2026 г. До края на юли държавната хазна вече беше пласирала около 71 % от облигациите за годината при по-ранните, по-ниски лихви (Agence France Trésor). По съществуващите облигации продължава да се плаща първоначално договорената лихва до падежа, а средният срок на френския дълг надхвърля осем години (Френски сенат). Натискът върху бюджета се натрупва постепенно, когато старият евтин дълг се рефинансира с нов, по-скъп.

Процесът обаче вече е започнал. На аукциона от 3 септември приетата доходност по основната френска облигация с падеж през ноември 2036 г. скочи от 3,90 % през август до 4,23 %, показват данните на Boursorama. Купувачи не липсваха: съотношението между подадените поръчки и предложените облигации беше 2,28, тоест търсенето надхвърли повече от два пъти обема на емисията. Пазарът продължава да работи нормално, макар и на по-висока цена за държавата.

Европейската комисия очаква френският дефицит да бъде 5,1 % от БВП тази година и без нови мерки да нарасне до 5,7 % през 2027 г., а държавният дълг да надхвърли 120 % от БВП (Европейска комисия, Европейска комисия — процедура при прекомерен дефицит). Ако доходността се задържи висока, анализът на чувствителността, изготвен от Френския сенат, сочи около 3,2 млрд. евро допълнителни лихвени разходи през първата година и 23,5 млрд. евро за пет години при трайно запазване на новите равнища (Френски сенат). Тези плащания ще ограничат средствата за разходи и инвестиции или ще увеличат натиска за по-високи данъци.

ЕЦБ може да купува облигации на отделна държава, когато пазарното напрежение пречи на нормалното предаване на паричната ѝ политика към икономиката. За това служи инструментът за защита на трансмисионния механизъм, известен като ТПИ (ЕЦБ). На 9 септември нямаше признаци, че условията за намеса са близо. Всички икономисти в анкета на Ройтерс очакваха ЕЦБ да повиши депозитната лихва до 2,50 % на следващия ден (Ройтерс чрез Devdiscourse). По-високите основни лихви поддържат доходността по държавните облигации в цялата еврозона, включително във Франция.

Новите купувачи на френски облигации получават по-висока обещана номинална доходност, ако ги задържат до падежа. За притежателите на по-стари облигации с по-ниска доходност последицата е спад в пазарната им цена. Френските данъкоплатци поемат разхода постепенно с всяко рефинансиране, което заменя евтиния дълг от предходното десетилетие с облигации при сегашните условия. Франция продължава да намира купувачи без затруднения, но всяка нова емисия с днешната фискална премия свива бъдещите възможности на правителството да избира между данъци, разходи и инвестиции.