Френските реактори тласкат тока над €300

Числото 20,4 %, което влезе в заглавията, беше моментна снимка, не обобщение. АФП го изчисли от съобщенията на Е Де Еф преди 10:00 ч. на 12 август, когато най-голям дял от френския ядрен парк беше класифициран като недостъпен по екологични причини (Europe 1, France 24). Част от тези реактори продължиха да работят, но с намалена мощност. Икономическият въпрос е какво стана с цените, когато липсващото производство се срещна с върхово потребление.

Цените на електроенергията „ден напред“ — това, което купувачите плащат днес за ток с доставка утре — се повишиха с 21,8 % във Франция до 142,50 евро/мВтч и с 22,8 % в Германия до 138,50 евро/мВтч (Euronext/Reuters, Oilprice). Вечерта, когато слънчевото производство спадна, а търсенето за охлаждане остана високо, цените за доставка в рамките на същия ден и в двете държави минаха над 300 евро/мВтч (The Edge).

13 реактора, два проблема

От 57-те ядрени реактора във Франция 13 бяха засегнати: осем напълно спрени и пет работещи под капацитет (Euronews, Barron's).

Познатият проблем бяха горещите реки. Френските ядрени централи използват речна или морска вода за охлаждане на системите си, след което я връщат по-топла. Екологичните правила ограничават температурата на тази вода, за да пазят рибите и екосистемите надолу по течението. Когато Гарона достигна 28 °C, централата „Голфеш“ трябваше да намали производството. В „Шооз“, близо до Белгия, ниският дебит на Маас задейства френско-белгийско споразумение за разпределение на водата и реакторът беше спрян изцяло, за да се запази снабдяването за потребителите надолу по течението в двете държави (EDF Chooz, Franceinfo). Подобни ограничения засегнаха и централи по Рона.

Неочакваният фактор бяха медузите. В „Гравлин“, най-големия ядрен обект на Франция на брега на Северно море, масово струпване блокира помпите за входяща охлаждаща вода. Е Де Еф спря три блока и намали мощността на четвърти, с което екологичната недостъпност надмина предишния рекорд от 15,6 %, поставен само два дни по-рано (EDF, Le Figaro).

Недостиг във Франция, по-високи сметки при съседите

Европа свързва националните електроенергийни пазари чрез общи ежедневни търгове, затова недостиг във Франция може да повиши цената и в съседна държава. Когато евтината ядрена енергия отпадне, влизат по-скъпи газови централи. Последната централа, нужна за покриване на търсенето в даден час, обикновено определя пазарната цена. Така газът може да оскъпи целия пазар, дори когато по-голямата част от тока идва от по-евтини източници.

Натискът се засили, защото германското вятърно производство спадна до 4,7 гВт, около 60 % под сезонната норма (Euronext/Reuters). Два от големите нискоразходни източника на електроенергия в Европа отслабнаха едновременно, а вечерното слънчево производство изчезна по график.

Европейската комисия съобщи на 11 август, че системата остава стабилна, като междусистемните връзки насочват електроенергия към по-напрегнатите региони (European Commission). Нито една държава не остана без снабдяване. Но стабилната мрежа и достъпните сметки са различни неща.

Най-пряко бяха ударени нидерландските домакинства с динамични договори, при които крайната цена следва почасово цените на едро (NL Times, Welingelichte Kringen). Италия, голям купувач на френски ток, видя наличния износ да се свива при сходен епизод през юни от около 10–12 гВт до приблизително 3 гВт (DW). Втори блок на румънската АЕЦ „Черна вода“ вече беше извън мрежата, след като сушата по Дунав ограничи охлаждането му, което отделно затегна пазара в Югоизточна Европа.

Печелившите в такава ситуация са собствениците на газови централи и операторите на батерии, които продават при същите високи цени. Разходите им за гориво или вече съхранена енергия не скачат в същия час, затова разликата между платеното и полученото се разширява.

Малки годишни загуби, скъпи часове

Е Де Еф твърди, че климатичните ограничения почти не намаляват годишното производство. Историческите данни подкрепят това: загубите остават под 1 % от френското ядрено производство в почти всяка година между 2000 и 2022 г., като достигат около 1,5 % само през екстремното лято на 2003 г. (DW). Компанията планира да похарчи приблизително 9 млрд. евро за 15 години, за да адаптира парка си към повишаващите се температури (Le Monde).

Годишните средни стойности обаче скриват къде пада цената. Тя се поема от домакинствата и бизнеса, които купуват електроенергия в конкретните часове, когато няколко реактора едновременно намаляват производството. Годишните ядрени загуби може да останат малки, докато пазарната цена е висока, защото електроенергията поскъпва бързо, когато евтиното предлагане изчезне при върхово търсене. Дали инвестициите на Е Де Еф реално ще намалят тези загуби в най-скъпите часове, или само ще ограничат общата изгубена енергия за годината, ще трябва да покажат РТЕ — френският мрежов оператор — и пазарните данни от следващите горещи вълни.