Франция одобри 36 млрд. евро за отбрана

Френското превъоръжаване вече влиза в бюджета като постоянен разход, но Париж го прави с много по-малко фискален въздух от други държави в ЕС. На 19 май Националното събрание одобри 36 млрд. евро допълнителни военни разходи, с което планираните инвестиции в отбраната до 2030 г. се увеличават до 436 млрд. евро („Льо Монд“, „Ал-Монитор“). Вотът мина с 440 срещу 122 гласа, като против бяха само крайнолявата „Непокорна Франция“ и Зелените. Това е най-голямото увеличение на френския военен бюджет от десетилетия, но единствената ядрена сила в ЕС не може да използва фискалния инструмент, на който вече разчитат 17 други държави членки.

Снаряди, не платформи

Новите 36 млрд. евро купуват преди всичко консумативи, а не нова структура на въоръжените сили. Най-големите пера са 8,5 млрд. евро допълнително за боеприпаси и общо 8,4 млрд. евро за дронове и дистанционно управлявани системи. Още средства отиват за сателити за ранно предупреждение (3,9 млрд. евро) и за прехващачи за противовъздушна отбрана, произвеждани съвместно с Италия (1,6 млрд. евро) („Ал-Монитор“).

Това са уроците от украинското бойно поле, преведени на бюджетен език. След три години война, в които европейските складове се изпразваха, Париж насочва парите към онова, което свършва най-бързо. Големите програми не се ускоряват: няма нови поръчки за изтребители „Рафал“, няма допълнителни фрегати, няма увеличение за френско-германския боен самолет от шесто поколение. Представители на отбранителната индустрия описват корекцията като финансиране на „формата, гласуван през 2023 г., който беше недофинансиран“, а не като разширяване („Форс Операсион“). Около 90 % от разходите остават при френски компании — най-високият дял на вътрешни поръчки в Европа („Дифенс Нюз“).

Изключението, до което Франция няма достъп

Фискалната реформа на ЕС от 2024 г. създаде отбранителна клауза за изключение: държавите могат да извадят до 1,5 % от БВП допълнителни военни разходи от сметките за дефицита. Седемнадесет държави членки вече са я активирали („Еписентър Нетуърк“, „Брюксел Сигнал“). Франция не го е направила, защото не може.

От юли 2024 г. страната е в процедурата на ЕС при прекомерен дефицит — формалният механизъм, който се задейства, когато дефицитът надхвърли 3 % от БВП. Френският дефицит е 5,1 %. Клаузата спира откриването на нови процедури заради военни разходи, но не отменя вече започнатите. Член 8 от Регламент (ЕС) 2024/1264 задължава Франция да свали дефицита под 3 % до 2029 г., независимо колко харчи за ракети и сателити.

Разликата вътре в ЕС е показателна. Германия реформира конституционната си дългова спирачка и активира клаузата. През 2026 г. тя похарчи 108 млрд. евро за отбрана, почти двойно повече от френските 57 млрд. евро. Полша стана първата страна, подписала заемите по „СЕЙФ“ — новия механизъм на ЕС за общо финансиране на военни разходи — на стойност 43,7 млрд. евро, и отделя 4,5 % от БВП за армията си. Държавите с най-голям фискален капацитет за превъоръжаване не са тези, които носят европейското ядрено възпиране.

Цената на френския дълг добавя още натиск. Доходността по десетгодишните облигации достигна през май най-високото си равнище от 2009 г. Очакваните лихвени плащания за 2026 г. — 74 млрд. евро — вече надхвърлят бюджета за отбрана. Франция заема, за да обслужва дълга си, и едновременно заема, за да се превъоръжава.

Правилата под натиск

Гласуването показа необичайно широка подкрепа: „Национален сбор“ и социалистите се присъединиха към управляващия блок, което е едно от най-широките междупартийни мнозинства по отбранителен въпрос от години. Законопроектът обаче мина без нови приходни мерки и разчита на милиарди евро съкращения в други министерства. Съпротивата отляво не беше само заради парите: депутати предупредиха, че текстът включва неясно дефинирани правомощия на изпълнителната власт да заобикаля екологични и устройствени правила при извънредни ситуации, свързани със сигурността.

Макрон подкрепя отделно третиране на отбраната в дефицитните сметки. Италианският премиер Джорджа Мелони заплаши, че страната ѝ ще напусне заемната програма „СЕЙФ“, ако клаузата за изключение не бъде разширена и към енергийните разходи. Около половината държави, които използват отбранителната клауза, насочват освободеното пространство към разходи извън отбраната. Така доверието в механизма отслабва точно когато натискът за разширяването му расте.

Законопроектът влиза във френския Сенат на 2 юни. Парламентарната сметка вече е решена. Фискалната не е.