Франция гласува €436 billion за превъоръжаване

Националното събрание на Франция одобри на 1 юли преработения закон за военното планиране със 375 гласа „за“ срещу 113 „против“. Той задава траектория, по която разходите за отбрана трябва да нараснат от 47,2 млрд. евро през 2024 г. до 75,7 млрд. евро през 2030 г. (Sénat, Le Monde). Общата сума за седем години достига около 436 млрд. евро, спрямо предишен план за 413 млрд. евро (Arab News/AFP).

За единствената ядрена военна сила в ЕС това е сериозен ангажимент, по който ще бъдат оценявани и следващите френски правителства. Но законът за планиране не е същото като гарантирани пари. Годишните бюджети трябва да отпуснат средствата, Министерството на отбраната трябва да подпише договорите, заводите трябва да произведат техниката, а армията трябва да я превърне в реална готовност. За Европа тази верига е по-важна от самото гласуване.

От обещания към производствени линии

Европейският дебат за отбраната вече не е само за проценти и политически обещания. Съюзниците в НАТО гледат към ориентир от 3,5 % от БВП за основна отбрана до 2035 г. (NATO). Френската траектория остава доста под това равнище, а разликата тежи повече на фона на руското превъоръжаване, условната американска ангажираност и растящите цели за готовност в НАТО.

По-трудният въпрос е как бюджетът се превръща в ракети, дронове и обучени части. Кризата около ФКАС/СКАФ — френско-германско-испанската програма за изтребител от шесто поколение — показва какво се случва, когато има пари, но няма работещо управление на проекта. Германският министър на отбраната Борис Писториус каза, че програмата била „политически зле конструирана“, защото партньорите така и не са решили кой получава индустриалната работа и кой контролира дизайна на самолета (FAZ). Берлин вече изгражда алтернативна пътека за боен самолет с „Еърбъс“ и още седем компании (Deutschlandfunk).

Френско-италианските отношения показват обратната логика. На 36-ата двустранна среща беше приета отбранителна пътна карта за 2026–2031 г., която обхваща противовъздушната система САМП/Т, ракетите „Астер“ и общ прехващач срещу хиперзвукови заплахи (French Diplomacy). Сътрудничеството работи там, където компаниите вече са свързани, а индустриалното доверие предхожда политическата сделка.

Какво трябва на източния фланг

За Полша и Румъния проверката е практическа: дали френските разходи ще произведат техника, която техните армии могат да използват. Полша досега купува основно другаде — американска противовъздушна отбрана, шведски подводници и южнокорейски танкове (Polish Ministry of Defence, Money.pl). Варшава възнаграждава доставчици, които работят бързо и произвеждат на място. Франция още не заема тази роля.

В Румъния Париж среща по-благоприятна среда. Франция води многонационалната бойна група на НАТО в Чинку, което означава, че френски войски и командни структури са част от първата линия на съюзническата отбрана в страната (NATO). В румънския дебат това присъствие се чете като начин за намаляване на зависимостта от американските политически цикли (Adevărul). Но и там важните въпроси са за запасите от боеприпаси, поддръжката и готовността, а не за големите числа в заглавията.

Сметката зад сметката

Френската Сметна палата — институцията, която контролира публичните разходи — отчете бюджетен дефицит от 5,1 % от БВП през 2025 г. и държавен дълг от 115,7 % от БВП. Тя предупреди, че страната няма убедителен план как да финансира ангажиментите си след 2026 г. (Cour des comptes). Разходите за лихви по държавния дълг са скочили с 37 % през първото тримесечие на 2026 г. (Le Monde). Министърът на отбраната Катрин Вотрен говори за допълнителни 8,5 млрд. евро за боеприпаси, но дали това ще се види в реални складови наличности ще стане ясно едва когато договорите и доставките го потвърдят (Le Figaro).

Франция гласува сериозна основа за европейско отбранително търсене. Дали това търсене ще се превърне във възпиране зависи от следващите стъпки: годишни бюджети, които отпускат средствата; договори със заводи, които могат да доставят; и техника, която стига до части, обучени да я използват. Законът отвори пътя. Веригата на изпълнение ще реши дали източните съюзници на Европа ще получат нужното преди края на десетилетието.