Разходите по френския държавен дълг достигнаха 17-годишен връх след петролната блокада в Близкия изток

Доходността по френските държавни облигации достигна 3,97 % в средата на май — най-високото ниво от 2009 г. Германските облигации, от другата страна на Рейн, стигнаха 3,18 %, невиждано от 2011 г. Непосредственият повод е поскъпването на петрола към 109 долара за барел, след като блокадата на Ормузкия проток задуши около една пета от световната търговия със суров петрол. Но скокът в доходността показва нещо по-дълбоко: Европа се опитва да се превъоръжава с дълг, чиито лихви внезапно станаха по-високи.

От цената на петрола до цената на дълга

Връзката между петролен шок и по-скъпо държавно финансиране минава през инфлационните очаквания. По-високите енергийни разходи вдигат общата инфлация — показателя, който включва променливи цени като горивата и храните. Потребителските цени в САЩ достигнаха 3,8 % през април, движени от 17,9 % скок при енергията. Това изтласка доходността по 10-годишните американски държавни облигации над 4,44 %, а глобалните пазари на дълг последваха движението.

В Европа трейдърите вече оценяват на 87 % вероятността Европейската централна банка да повиши лихвите през юни. Когато пазарите очакват по-високи лихви, доходността се покачва при всички видове държавен дълг. Самата ЕЦБ посочва срочната премия — допълнителната доходност, която инвеститорите искат, за да държат дългосрочни облигации в несигурна среда — като основния двигател на ръста при дългия край на кривата. Преди тази криза дългосрочните инфлационни очаквания все още бяха закрепени близо до 2 %. Инвеститорите не са изгубили доверие в ЕЦБ. Те просто искат по-висока компенсация за свят, който за една нощ стана по-рисков.

Франция: когато глобалният шок срещне вътрешна слабост

Всяко правителство в еврозоната вече плаща повече, за да се финансира. Франция обаче има двоен проблем: глобалният скок в доходността се наслагва върху специфичен политически риск. Разликата между френските и германските държавни облигации се разшири до около 85 базисни пункта (0,85 процентни пункта), спрямо историческа средна стойност от 53 преди политическата криза от 2024 г.

Лихвената сметка на Франция нарасна с 37 % през първото тримесечие на 2026 г. до над 6 млрд. евро. За цялата година хазната прогнозира 59,3 млрд. евро разходи за обслужване на дълга — сума, която вече надхвърля бюджета за образование. Плащанията по лихви са се превърнали в най-голямото перо във френските публични разходи.

Най-показателният пазарен сигнал идва от сравнението с Италия. Франция и Италия вече заемат при почти еднакви лихви, като разликата между техните облигации спадна до едва 5,5 базисни пункта миналото лято. Пазарната йерархия от последното десетилетие, при която Франция беше смятана за сигурен длъжник, а Италия — за рисков, се разпадна. ЕЦБ нарича Италия „положително изключение“ заради фискалната дисциплина на Рим, докато политическата фрагментация в Париж подкопава доверието.

Оръжията и сметката, която не излиза

В тази напрегната среда НАТО настоява разходите за отбрана да достигнат 5 % от БВП до 2035 г. Франция в момента харчи 2,4 %. Затварянето на тази разлика би означавало още 75 млрд. евро годишно, при положение че правителството току-що нареди 6 млрд. евро съкращения на разходите, за да компенсира по-високите лихви. Парите за превъоръжаване и парите, които отиват за обслужване на дълга, идват от една и съща свиваща се бюджетна база.

Франция не е сама в този капан. Испанският фискален надзорник АИРеФ предупреди, че Мадрид се нуждае от 15 млрд. евро корекции до 2028 г., за да спази бюджетните правила на ЕС. Полските разходи за отбрана вече достигат 4,8 % от БВП, най-високото равнище в НАТО, но 37 % от тях се финансират с дълг. Новият германски инфраструктурен фонд от 500 млрд. евро, добавен към неограниченото заемане за отбрана, накара икономисти да предупреждават за нарушения на фискалните правила на ЕС.

ЕЦБ заседава на 11 юни. Кристин Лагард описа ситуацията като „пластова торта от шокове“: всеки от тях е управляем сам по себе си, но комбинацията е без прецедент. Да се отговори на петролен шок с по-високи лихви е стандартна централнобанкова реакция. Дали това може да стане, без да се счупи фискалната позиция на втората по големина икономика в еврозоната, е въпросът, на който във Франкфурт никой не иска да отговаря пръв.