Франция забранява социалните мрежи под 15 г.

Когато френските училища отворят отново през септември, учениците под 15 години може да се окажат извън социалните мрежи по силата на нов закон. На 20 юли смесена комисия от депутати и сенатори постигна съгласие по текст, който забранява на деца под тази възраст да имат профили в социални платформи (Le Progrès, Midi Libre). Ако двете камари приемат текста, Франция ще стане един от най-ясните европейски тестове по въпрос, който много родители вече си задават: може ли тийнейджърите реално да бъдат държани далеч от Инстаграм?

Парламентът избра широката забрана. Вместо да се изготвя списък само с най-вредните платформи и за останалите да се допуска родителско съгласие, каквато беше предпочитаната линия на Сената, депутатите и сенаторите поставиха една възрастова граница: без социални мрежи преди 15 години, с изключения за образователни услуги като Уикипедия (Le Parisien, LCP). С други думи, Франция залага на една линия, която поне на теория може да се прилага, вместо на постоянно преценяване платформа по платформа.

Как се проверява възраст, без да се проверява самоличност?

Да се приеме забрана е лесната част. Да се приложи така, че всеки вход в приложение да не се превърне в проверка на лична карта, е по-трудно. Франция не предлага ТикТок да иска паспорт от всеки тийнейджър. Моделът, който защитниците на закона описват, разчита на външен удостоверител: независима услуга проверява дали потребителят е над или под 15 години и подава към платформата само отговор „да“ или „не“ (RTL).

Механизмът прилича на проверка на входа на клуб. Охранителят вижда документа ви, потвърждава, че сте достатъчно възрастен, и ви пуска. Барът вътре не вижда нито името, нито рождената ви дата. В криптографията тази идея се нарича доказателство с нулево знание: начин да докажете един факт, например че сте навършили определена възраст, без да предавате данните, от които той се вижда. Експертната група на ЕС за безопасност на децата препоръчва именно този подход като по-съвместим със защитата на личните данни (Commission panel). ЕС разработва и Европейски портфейл за цифрова самоличност, който трябва да позволява на гражданите да доказват факти като възрастта си, без да разкриват целия си документ за самоличност (EU Digital Identity Wallet).

Това вече не е само теория. Първият преглед на британския регулатор Офком за системите за възрастова проверка отчита 69 млн. завършени проверки в 32 услуги, с методи от лицева оценка на възрастта до съпоставяне със снимка от документ (Ofcom). Но нито една от тези системи не е била прилагана в мащаба, който социалните мрежи изискват.

Разликата между бариера и стена

Възрастовата проверка в порнографски сайт има един ясен вход. Социалните мрежи работят по друг начин. Има вече съществуващи профили, семейни таблети, телефони на по-големи братя и сестри, виртуални частни мрежи и милиони 14-годишни потребители със силен стимул да заобиколят всяка преграда.

Експертната група на Комисията предупреждава, че ранният опит с пълни забрани показва как много непълнолетни все пак намират път през тях (Commission panel). Най-простата проверка, познатото падащо меню за дата на раждане, не се смята за ефективна от Офком (Ofcom). Лицевата оценка на възрастта е междинен вариант, но точността ѝ спада именно около 14–15 години, където минава законовата граница.

Франция пише правилото. Кой ще го прилага?

Франция може да приеме закон, но Мета, ТикТок и Гугъл управляват европейските си операции от Ирландия. Затова прилагането минава през европейския Законодателен акт за цифровите услуги, който дава споделен надзор върху много големите платформи на Европейската комисия и националния регулатор в Ирландия (DSA). Комисията вече проверява Мета и ТикТок за дизайнерски решения, които може да задържат по-младите потребители в платформите, като възможните глоби достигат до 6 % от глобалния оборот (Slaughter and May, DSA). Испания изгражда собствена рамка, която съчетава възрастови прагове със задължения към дизайна на платформите (20minutos). Ирландският еврокомисар Майкъл Макграт твърди, че сложността на проблема изисква общоевропейски правила, а не мозайка от национални режими (Irish Examiner).

Франция се опитва да накара платформите, удостоверителите и европейските регулатори да изградят техническата инфраструктура след приемането на закона. Поддръжниците му искат той да заработи още за септемврийското връщане в училище (RTL), но законодателният график и внедряването на възрастова проверка във всяка голяма платформа са различни неща. Следващият тест е дали платформите ще изградят проверки, които пазят личните данни, дали тийнейджърите ще ги заобиколят и дали европейските регулатори ще третират прилагането като спешно, вместо да го оставят да се проточи.