Френски Rafale свали дрон над Латвия

Два свалени дрона за три седмици. На 19 май румънски Ф-16 унищожи дрон над Естония. На 8 юни френски „Рафал“ направи същото над Латвия. И в двата случая НАТО приветства резултата. И в двата случая алиансът не обясни публично по какви правила пилотите са получили право да стрелят.

Този въпрос вече отива към срещата на лидерите в Анкара на 7-8 юли.

Мисия за охрана, която вече стреля

Мисията за охрана на въздушното пространство над Балтика изпраща на ротационен принцип съюзнически изтребители в базата Шяуляй в Литва от 2004 г., малко след присъединяването на трите балтийски държави към НАТО. Причината е проста: Естония, Латвия и Литва нямат собствени бойни самолети. В продължение на две десетилетия съюзническите изтребители идентифицираха и ескортираха неизвестни самолети край балтийското въздушно пространство. Това беше мирновременна патрулна мисия, не бойна операция. Стрелбата оставаше рядко изключение и се разрешаваше за всеки отделен случай през националните столици.

На 8 юни дрон навлезе в латвийското въздушно пространство от Русия около 9:18 ч. местно време. Два френски „Рафал“ излетяха от Шяуляй и го унищожиха над Берзгале, на около 30 км от руската граница, според публикации на „Нюмерама“ и „Льо Фигаро“. Министърът на отбраната на Латвия Райвис Мелнис заяви, че заповедта за поразяване е дошла от командването на НАТО. Три седмици по-рано естонският министър на отбраната лично разреши на румънския пилот да стреля над естонска територия.

Два случая, две различни вериги на разрешение. Без публично обяснение защо.

Кой казва „огън“

На 21 май президентите на трите балтийски държави поискаха НАТО да изостави модела на въздушна охрана и да го замени с постоянна мисия за противовъздушна отбрана. Основното им искане е предварително делегирано право за поразяване. Това би позволило на командир на НАТО да нареди сваляне, без всяко решение да се връща към национална столица (НАТО). Девет държави от източния фланг подкрепиха сходна формулировка на срещата на Б9 в Букурещ. Унгария се въздържа, което е потенциално вето, защото всяко решение в НАТО изисква консенсус между всички 32 членки.

Генералният секретар Марк Рюте определи и двете сваляния като „точно това, което планирахме“, но не повтори езика на балтийските президенти за надграждане на мисията (НАТО). Германия, Франция и Съединените щати не са подкрепили публично промяната. Ако бъде прието, предварително делегираното право за поразяване ще бъде най-голямата промяна в позицията на НАТО по източния фланг след създаването на бойните групи за усилено предно присъствие на срещата във Варшава през 2016 г.

Източните съюзници не чакат

Докато няма общи правила на алианса за това кой разрешава стрелба, източните членки изграждат свои решения. Полша подписа договор за 4,2 млрд. евро за противодронови батареи под пълен национален контрол, като изцяло заобиколи Европейската инициатива „Небесен щит“ (Дифенс 24). Ако НАТО не може да се разбере кой дава заповедта за поразяване, Варшава ще запази това решение за себе си.

Румънски пилот свали дрон над Естония под командването на НАТО. Румъния обаче никога не е поразявала дрон над собствената си територия, въпреки многократните навлизания през 2026 г. Сред тях беше и дронът, който на 29 май удари жилищен блок в Галац, рани двама души и наложи евакуацията на 70 жители (Диджи 24). Доставената от САЩ система за борба с дронове „Меропс“ беше обявена за оперативна, но не бе разположена в най-уязвимия граничен град. Под командване на НАТО в чужбина пилотът имаше право да действа. При националните правила у дома системата блокира.

Франция, която в момента води балтийската ротация, е регистрирала 11 вдигания по тревога за една седмица преди случая от 8 юни (Юронюз). Ротацията приключва през юли. Следващата държава наследява същото оперативно темпо, но няма гаранция, че ще го поддържа по същия начин.

Всяко следващо сваляне прави следващата заповед по-лесна оперативно и по-трудна за обосноваване по сегашните правила. Както отбелязва един анализ, „постоянното присъствие е лесната половина; предварително делегираното право за поразяване между тридесет и две членки е половината, която Европа още не е затворила“ (Гросвалд). Анкара трябва да реши дали да формализира това, което пилотите вече правят, или да запази умишлената неяснота. Формализацията променя източния фланг. Неяснотата оставя балтийската противовъздушна отбрана зависима от това кой съюзник е на ротация в Шяуляй и дали неговият пилот ще получи заповедта, преди дронът да стигне до град.