Замразените евросредства раздуват дефицита на Унгария

Бюджетният дефицит на Унгария, тоест разликата между приходите и разходите на държавата, ще достигне 7,5 % от БВП тази година според Portfolio, който цитира оценка на самото финансово министерство. Без коригиращи мерки показателят би стигнал 8,3 %. И в двата случая това е повече от два пъти над тавана от 3 %, заложен в правилата на ЕС.

Причината не е внезапна криза, а продължителен политически конфликт. Милиарди евро от европейския фонд за възстановяване, на които Будапеща е разчитала, остават блокирани, защото правителството не е изпълнило условията на Брюксел за върховенството на закона. Така Унгария продължава да финансира проекти, предвидени като европейски, но покрива сметката със собствен дълг.

Как блокираните възстановявания се превръщат в дълг

Механизмът за възстановяване и устойчивост, следпандемичният фонд на ЕС, работи по модела „първо харчиш, после получаваш възстановяване“. Правителствата плащат предварително, а Европейската комисия превежда средствата, след като провери дали договорените реформи са изпълнени (Европейска комисия, Регламент 2021/241).

При Унгария тези плащания са блокирани. Комисията постави 27 условия, свързани със съдебната независимост, борбата с корупцията и реформата на обществените поръчки, преди да бъде отпуснато каквото и да е плащане по механизма (Комисия). Отделно Съветът замрази 6,3 млрд. евро, или 55 % от поетите ангажименти по три кохезионни програми, чрез правилото за защита на бюджета на ЕС (Съвет).

Практическата щета се вижда в две числа. Според Portfolio, който се позовава на данни на финансовото министерство, само липсата на достъп до средствата по механизма за възстановяване обяснява около 1,1 процентни пункта от БВП от дефицита. Казано по-просто: приблизително една седма от целия унгарски дефицит съществува, защото Будапеща е очаквала Брюксел да възстанови разходи, които Брюксел отказва да плати. Ако средствата все пак пристигнат, министерството очаква салдото да се подобри с около 0,5 процентни пункта (Portfolio). Telex/G7 формулира извода по-директно: без европейските средства дефицитът би надхвърлил 8 %.

Когато едно правителство продължава да харчи по проекти, преди ЕС да е платил, някой трябва да финансира междинния период. Унгарската хазна емитира повече дълг, използва резерви или насочва финансиране през държавни структури. Така спорът за съдебните реформи се превръща в конкретна цена на заемане.

Кой плаща за конфликта

Строителните компании, местните власти и изпълнителите по проектите продължават да получават средства. Политиците избягват видимия проблем европейски проекти да спрат на терен. Това са краткосрочните печеливши.

Цената се поема от унгарските данъкоплатци. Повече държавен дълг означава по-високи лихвени плащания, които се конкурират с публичните услуги за място в бюджета. Унгарската централна банка свързва цената, на която държавата заема, пряко с лихвените равнища в икономиката (УЦБ). Когато правителството плаща повече, за да продава облигациите си, банките преоценяват и кредитите за фирми и домакинства.

Форинтът добавя още натиск. Ако инвеститорите започнат да гледат на блокираните европейски възстановявания като на траен политически риск, а не като на въпрос на време, те ще поискат по-високи лихви, за да кредитират Унгария, или ще намалят експозицията си към активи във форинти. ЕЦБ отбелязва, че валутните курсове реагират както на разликите в лихвените проценти между държавите, така и на доверието на инвеститорите (ЕЦБ). По-слабият форинт оскъпява вноса и се пренася в цените, които унгарските домакинства реално плащат.

Полша показва цената на забавянето

Полша е най-близкият прецедент. Нейният план за възстановяване беше забавен с около две години заради спора с Брюксел за върховенството на закона. До юни 2026 г. Полша е получила 34,15 млрд. евро, около 62 % от своя дял, след подобряване на политическите отношения (Bankier, Strefa Inwestorów). Полският случай показва, че забавянето струва пари дори когато средствата в крайна сметка пристигнат, защото правителството трябва да заема през междинния период и да плаща лихви за това мостово финансиране.

Румъния изостря пазарното измерение. Централната ѝ банка предупреди, че рисковете за финансовата стабилност остават повишени, като страната поддържа един от най-големите дефицити в ЕС (Digi24). Инвеститорите в облигации вече изискват по-висока доходност, за да кредитират Букурещ, отколкото при други големи централноевропейски правителства (Bursa). Рискът за Унгария е да се придвижи към същата категория: държава, при която фискалната надеждност се превръща в постоянен въпрос, а не в временна тревога.

Унгарският дефицит не заразява автоматично съседите ѝ. Но инвеститорите сравняват фискалната дисциплина в региона, а държава, която заема, за да запълни дупка, затваряема чрез изпълнение на правни условия, изглежда различно от държава, която заема, за да инвестира. Остава въпросът дали Будапеща ще изпълни тези условия, или ще продължи да плаща, за да не го прави.