Субсидиите свършват при петрол от $97

Германия, Испания и Италия ще прекратят горивните субсидии почти едновременно в края на юни. Заедно трите икономики формират над 40 % от БВП на еврозоната. При нормални условия такова фискално оттегляне би било управляемо. Сега обаче то идва при петрол над 97 долара за барел след нови иранско-израелски удари („Ал Джазира“), растеж в еврозоната, забавен до 0,1 % (Евростат, Си Ен Би Си), и инфлация, повишила се до 3,2 % (Евростат). Цените растат, докато икономиката почти не мърда. Това е класическата клопка на стагфлацията: слаб растеж, съчетан с устойчив ценови натиск. В сряда ЕЦБ, Европейската централна банка, която определя цената на парите за държавите от еврозоната, почти сигурно ще вдигне лихвите отново. Пазарите оценяват вероятността за това на 91 %.

Реалната цена на петрола при 97 долара

Котировката от 97 долара за сорт „Брент“ не показва какво реално плащат европейските рафинерии. Ормузкият проток, тесният морски проход между Иран и Оман, през който минава около 20 % от световния петрол, е нарушен вече 100 дни. Корабите заобикалят през нос Добра надежда в Африка, което добавя 10–14 дни плаване. Застрахователните премии за военен риск са скочили с над 2 000 % от февруари. Докато суровият петрол стигне до европейските пристанища, доставната цена вече е значително над числото в заглавията.

Институт „Жак Делор“ изчислява, че ЕС е похарчил допълнителни 46 млрд. евро за внос на изкопаеми горива от края на февруари. Държавната подкрепа в 23 страни членки е добавила още 16 млрд. евро, с което общата икономическа цена достига около 60 млрд. евро.

При газа положението е по-тежко. Газохранилищата в ЕС са запълнени на 40,8 % при задължителна цел от 80 % до 1 ноември (АГСИ+). Нидерландия, ключовият газов център на Северна Европа, е едва на 16,1 %. Иранските удари по комплекса „Рас Лафан“ в Катар са извадили от строя 17 % от катарското производство на втечнен природен газ за очаквани 3–5 години. Това количество няма да се върне на пазара преди зимата.

Три държави, една седмица, без координация

Германското намаление на данъка върху горивата от около 17 цента на литър изтича на 30 юни. Бензинът в момента струва средно 1,92 евро и за една нощ ще се повиши до около 2,09 евро. Испанското намаление на ДДС върху горивата от 21 % на 10 % изтича в същия ден; без удължаване бензинът ще поскъпне с около 29 цента на литър. Италия вече намали наполовина субсидията си за дизела на 6 юни, което тласна цената му над 2 евро за литър.

Няма механизъм на ЕС, който да координира тези изтичания. Фискалната гъвкавост, която Комисията удължи на 3 юни до 0,3 % от БВП годишно, покрива само структурни енергийни инвестиции като възобновяеми източници и мрежи. Тя изключва намаленията на данъците върху горивата. Правителствата са в капан: премахването на субсидиите вдига цените веднага, това засилва аргумента за ново повишение на лихвите от ЕЦБ, а по-високите лихви допълнително притискат домакинствата.

Кой поема тежестта

Очакваното в сряда повишение ще изведе депозитната лихва на ЕЦБ, тоест лихвата, която централната банка плаща по овърнайт депозитите и която закотвя цената на кредитирането, до 2,25 %. Една лихва обаче обслужва 21 много различни икономики. В Германия инфлацията е 2,7 %. В Гърция тя достигна 5,4 % през април, като енергийните цени са с 20,2 % по-високи на годишна база. България, най-енергоемката икономика в ЕС, използва три пъти повече енергия на единица БВП от средното за еврозоната. Инфлацията в страната достигна 7,0 %.

Реалната покупателна способност се свива там, където ударът е най-болезнен. В Италия заплатите са нараснали с 2,1 %, докато цените са се повишили с 2,9 %: работещите получават повече номинално, но всеки месец могат да купят по-малко. Рабобанк прогнозира, че нидерландският бензин може да стигне 2,82 евро на литър до края на лятото, ако суровият петрол продължи да поскъпва. Същата прогноза очаква зимните цени на газа да достигнат пик от 76 евро за мегаватчас, приблизително двойно над сегашните равнища.

Газовите запаси трябва почти да се удвоят за по-малко от пет месеца, а прозорецът за запълване се затваря през октомври. Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел го формулира пряко на 5 юни: „Дори войната да приключи днес, вече са нанесени много щети върху енергийната инфраструктура и глобалните вериги за доставки.“ Субсидиите изтичат независимо от това. Зимата е след пет месеца, а основният газов буфер на Европа е наполовина празен.