G7 не посочва колко дизел включва планът

Страните, които внасят петрол, са освободили около 325 млн. барела от аварийните си резерви от март насам — малко над 80 % от обещаното, сочат данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ), която координира тези резерви (МАЕ). На 2 октомври Г-7 обеща още 100 млн. барела за четири месеца (изявление на Г-7). Нито една от двете цифри показва колко допълнителен дизел ще стигне до Европа, а именно това гориво не достига.

Две числа, които измерват различни неща

На 11 март 32-те членки на МАЕ се споразумяха да осигурят 400 млн. барела — най-голямото координирано освобождаване на резерви в историята на агенцията (МАЕ). Аварийният резерв включва суров петрол или готови горива, които държавата държи или задължава компаниите да поддържат при прекъсване на доставките. Съпоставката с октомврийската равносметка означава, че около 75 млн. барела от мартенското предложение още не са отчетени като освободени (МАЕ, март, МАЕ, октомври).

Двете числа отразяват и различни действия. През март правителствата обещаха да направят петрол наличен, а през октомври МАЕ отчете освободени количества. Нито едно от тях не е публичен отчет за продаденото гориво или за доставките до депата.

След това Г-7 — групата на големите богати демокрации, сред които са САЩ, Япония, Германия и Франция — представи собствен план. Той предвижда освобождаване на 100 млн. барела за четири месеца, като значителна част от дизеловите количества трябва да бъде осигурена през първите 20 дни (изявление на Г-7). Според изявлението планът отчита вече изпълнени ангажименти. В него не е посочено колко от барелите са нови, нито колко дизел включват.

„Льо Фигаро“ зададе очевидния въпрос: включен ли е остатъкът от мартенския ангажимент в новия план, или се прибавя към него („Льо Фигаро“)? Докато няма отговор, октомврийската равносметка и планът на Г-7 не могат просто да се съберат („Франс инфо“, Елисейският дворец).

Защо дизелът е основното ограничение

Износът на суров петрол от Близкия изток се е възстановил значително, съобщи на лидерите от Г-7 изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол. Доставките на преработени горива, например дизел, остават силно ограничени, а атаките срещу руски рафинерии са засилили недостига (МАЕ). Суровият петрол трябва да мине през рафинерия, преди да може да се използва за зареждане на камион. Съхраняваният дизел пропуска тази стъпка и може да стигне направо до дистрибуторите.

Затова съставът на освободените горива е също толкова важен, колкото и общият им обем. Предварителната разбивка на мартенските вноски показваше, че приносът на европейските държави ще се състои главно от преработени горива (МАЕ). Нито октомврийската равносметка, нито планът на Г-7 съдържат публични данни за количествата дизел.

Членките на Г-7 обещаха и да не ограничават износа на горива помежду си (изявление на Г-7). Това има значение за Европа, след като Вашингтон по-рано заплаши да ограничи доставките на дизел през Атлантика („Ту Бриф“).

Предлагане, продажба и цени на колонката

Данните от отделните държави показват колко голяма може да е разликата между „налични“ и „продадени“ количества. Правителството на Нидерландия отчита почти 4,7 млн. от обещаните 5,4 млн. барела като „освободени или предоставени за ползване“ и казва, че агенцията за резерви КОВА е започнала да предлага 50 000 тона дизел на 2 октомври (правителството на Нидерландия). Предложението не означава продажба: купувачите трябва да вземат горивото.

В Германия има същата разлика. Берлин е определил 2,6 млн. тона за освобождаване от запас, който възлиза на около 20 млн. тона (германското правителство). Потвърдено е само, че купувачите са взели първата партида, без да се посочва размерът ѝ. Европейските агенции за резерви отчитат горивата по тегло, а МАЕ — в барели, което затруднява събирането на националните данни.

Продаденият дизел сам по себе си не означава по-ниски цени на колонките. Според оценката на „Ханделсблат“ ходът на Г-7 е по-полезен като краткосрочен сигнал към пазарите, отколкото като трайна мярка за поевтиняване на дизела („Ханделсблат“). На 2 октомври полският министър на енергетиката Милош Мотика изложи скептичната позиция: при непрекъснати доставки Полша нямала основание да освобождава дизеловите си резерви, а това нямало да понижи съществено цените на колонките („Екс Уай Зет“).

Тезата му се основава на начина, по който се формира цената на горивото. Цената на колонката включва цената на едро — сумата, която търговците си плащат един на друг — както и разходите за дистрибуция и данъците. Затова поевтиняването на едро стига до шофьорите само частично. Ако дизелът остане скъп, най-силно ще го усетят превозвачите и фирмите, които работят с дизелови машини. Колкото по-дълго продължи недостигът, толкова по-вероятно е тези разходи да бъдат прехвърлени нататък.

Г-7 поиска от МАЕ доклад в рамките на 20 дни (изявление на Г-7). Дотогава наличните данни подкрепят един извод: общият обем на освободените резерви е значителен, но Г-7 не е посочила колко допълнителен дизел ще стигне до европейския пазар. Не е публикувана нито разбивка по горива, нито информация дали новият план включва остатъка от мартенския ангажимент.