Ударът в Galați ускорява €1.5B дронова защита

На 29 май руски дрон „Геран-2“ се вряза в жилищен блок в Галац, Румъния, и рани майка и тийнейджърския ѝ син. Това беше първият удар по жилищна сграда на територията на НАТО от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте осъди „безразсъдното поведение на Русия“ („Киев индипендънт“). По колективните канали обаче почти нищо не последва. Румъния не задейства член 4 от договора на НАТО, който позволява на всяка съюзна държава да поиска официални консултации, когато се чувства застрашена, а предпочете двустранни канали.

По източния фланг договори за въоръжение, ускорени разполагания и индустриални партньорства вече сглобяват паралелна отбранителна архитектура. Тя заобикаля изискването всички 32 членки на алианса да постигнат съгласие.

Подписани договори, оръжия след години

Румъния подписа договори за почти 1,5 млрд. евро за защита от дронове преди крайния срок 31 май по СЕЙФ, новата програма на ЕС за съвместни разходи за отбрана. Пакетът включва седем системи за противовъздушна отбрана „Скайнекс“ на „Райнметал“ и над 400 000 броя специализирани боеприпаси („Капитал.ро“). Доставката ще отнеме една до две години. Дотогава Румъния може да преследва дронове с изтребители, но няма наземна система, която да ги спира над градовете.

На 3 юни Италия изпрати четири изтребителя „Юрофайтър Тайфун“ и около 180 военнослужещи във военновъздушната база „Михаил Когълничану“. На 15 юни трябва да започне и двустранна мисия за обучение срещу дронове (НюзЮкрейн). И двете разполагания са били планирани преди удара в Галац. Инцидентът им даде политическа тежест.

На 4 юни румънският президент разговаря с естонския си колега Алар Карис за „тясна работа по проекти срещу дронове“ (ЕРР). Комюникето не посочи системи, срокове или трансфер на технологии. Естония има сензори за откриване по границата си, но няма активна способност за сваляне. Може да види приближаващите дронове. Не може да ги унищожи.

Къде е реалното движение

Полската държавна оръжейна група ПГЗ подписа производствено споразумение с естонската „Франкенбург технолъджис“ за противодронови ракети с капацитет 10 000 броя годишно („Арми рекогнишън“). Сделката поставя Полша в ролята на център за масово производство на боеприпаси срещу дронове по източния фланг.

Украйна изпраща специализирани екипи за противодействие на дронове директно в Румъния, Латвия, Литва и Естония. Така фронтовият опит се прехвърля към държави, които досега не са били изправени пред подобна заплаха („Румъния инсайдър“). Финландия, която на 15 май затвори летището в Хелзинки за три часа след собствен инцидент с дрон, одобри 50,2 млн. евро извънредно финансиране за защита от дронове и увеличи разрешенията за обществени поръчки с над 1 млрд. евро до 2032 г. (финландското правителство).

Защо колективните структури изостават

Водещата политика на ЕС срещу дронове, Планът за действие, обявен от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен във Вилнюс, е необвързващо съобщение, а не законодателство. Рамката за прилагането му е насочена към 2030 г. Европейската инициатива за защита от дронове цели първоначална способност в края на 2026 г. и пълна оперативност до края на 2027 г. (Ю Ей Ви дифенс, Ту И Ю Брюксел). НАТО предлага пазар за обществени поръчки за системи срещу дронове и рамки за учения. Това помага за оперативната съвместимост, но не е единно командване, което може да свали дрон над Галац в 3 ч. сутринта („Дифенс нюз“).

Крайният срок по СЕЙФ притисна държавите да подпишат договори до 31 май. Колективните рамки на ЕС няма да бъдат оперативни преди 2027 г. най-рано. Националните поръчки по СЕЙФ на практика се превръщат в европейската отбранителна архитектура: двустранна по замисъл, колективна само като амбиция.

Няма рамка за обезщетяване на цивилни граждани на НАТО, пострадали от удари, прелели от войната. Според румънските власти пострадалите в Галац са получили плащания през националния фонд за спешна социална помощ, същия механизъм, който се използва след наводнения.

Не всички съюзници са съгласни дори, че е нужно действие. Словашкият външен министър Юрай Бланар отказа да извика руския посланик и нарече подобен жест „позиране, което не решава нищо“ (Актуалити.ск). Премиерът Роберт Фицо отиде по-далеч и използва инцидента, за да поиска диалог между ЕС и Русия (СТВР).

Министрите на отбраната на НАТО се срещат на 18 юни в Брюксел. Президентите на балтийските държави настояват алиансът да премине от въздушно патрулиране, тоест наблюдение на небето, към въздушна отбрана, тоест реална защита (АероТайм). От това дали срещата ще произведе оперативни решения зависи дали двустранната архитектура ще се втвърди като постоянна, или колективните структури най-сетне ще настигнат заплахата за хората, които спят на десетия етаж в Галац.