Хормуз отпуши петрола, но не газа

Корабите отново се движат през Ормузкия проток — тесния вход към Персийския залив, през който минава около една пета от световната търговия с петрол. Дневните преминавания са се увеличили от под 10 в началото на март до около 35 към 22 юни, според Ес енд Пи Глоубъл. От споразумението между САЩ и Иран насам през протока са минали над 20 петролни танкера с около 35 млн. барела товар (Си Ен Би Си). Петролът намира път към пазара. Втечненият природен газ — природен газ, охладен до течност, за да се превозва със специализирани танкери — не се връща със същата скорост. За Европа точно там остава ценовият риск.

Петролът има обходни маршрути. Газът — не.

Разликата започва от географията. Част от петрола от Залива може изцяло да заобиколи Ормуз: Саудитска Арабия има тръбопровод с експортен капацитет около 5 млн. барела дневно, а Обединените арабски емирства разполагат с маршрут за 1,8 млн. барела дневно, който не минава през протока (Енергийната информационна администрация на САЩ). Петролът е и по-лесно заменим. Ако един товар се забави, друг от Западна Африка или Америка може да го замести.

Катарските терминали за втечнен природен газ обаче се намират зад Ормуз и нямат тръбопроводна алтернатива. В най-тежкия период на прекъсването между 1 март и 24 април през протока не е минал нито един натоварен газов танкер. Това е извадило от пазара над 10 млрд. куб. фута дневно доставки — обем, достатъчен да повлияе на глобалните цени на втечнения газ (Енергийната информационна администрация на САЩ).

Възстановяването е започнало, но остава частично. Катар вече връща празни кораби през протока. През седмицата до 19 юни страната е натоварила около една пета от предвоенния си темп (Енерджи Конектс). Доха казва, че повредено съоръжение ще остане извън експлоатация, въпреки че останалото производство се рестартира (Инфобае/ЕФЕ).

Затова цените на газа не спаднаха както тези на петрола. Фючърсът на нидерландския газов хъб Ти Ти Еф с доставка следващия месец — бенчмаркът, който задава цените в Европа — беше 40,90 евро/МВтч на 25 юни. Почти не помръдна, докато сортът „Брент“ падна до 72,75 долара и заличи поскъпването от военния риск (Доун/Ройтерс, Си Ен Би Си). БНП Париба описа реакцията на газа като „по-умерена“ от тази на петрола — дипломатичен начин да се каже, че газът остава скъп (БНП Париба).

Защо корабите могат да минават, но разходите не падат

Един кораб може физически да премине през Ормуз. Това не означава, че изпращането му си струва. Премиите за военен риск — допълнителната застраховка за плаване през конфликтни зони — остават около 3–4 % от стойността на кораба, при около 0,25 % преди войната (Ес енд Пи Глоубъл, Алианц Комършъл). Към края на юни около 1 150 натоварени кораба с обща стойност на товара приблизително 125 млрд. долара все още са чакали преминаване през Залива (Алианц Комършъл). „Мерск“ изведе два кораба от протока, но остави три в Залива. Компаниите решават курс по курс, вместо да се връщат към нормален график (Копенхаген пост).

Тази застрахователна разлика превръща морския риск в икономически разход. Застрахователят таксува корабособственика повече. Корабособственикът вдига навлото. Купувачът плаща по-скъпо за доставен втечнен газ, за суровини за нефтохимията и за входящи материали за производството. Европейските газови и индустриални потребители стоят в края на тази верига.

Защитени, изложени или още строящи

Тежестта в Европа е разпределена неравномерно. Германия внася само 6,1 % от суровия си петрол от Близкия изток, но зависи от внос за 67 % от енергията си (Дестатис). Рискът за германската индустрия не идва толкова от пряк недостиг, колкото от глобалните ценови канали: купувачите не знаят кога ще пристигнат товарите и колко ще струват. Анализатори в химическата индустрия очакват суровините за нефтохимията да се нормализират бавно, в някои случаи чак през 2027 г. (Хеми Техник).

Испания изглежда по-добре защитена. Газовите ѝ хранилища са запълнени над 70 % при средно за ЕС около 46 %, а само 1,7 % от доставките ѝ са пряко свързани с Ормуз (Еуропа прес, Енерджи Аспектс). Пълните хранилища пазят от шок в количествата. Те не пазят от пазарния ценови риск, защото Испания купува газ на същия европейски пазар, където пределният товар формира очакванията за всички.

Полша се опитва да изгради изход от зависимостта. Страната има 8,3 млрд. куб. м годишно капацитет за втечнен газ в Швиноуйшче и планира два плаващи терминала до 2030 г. (Газ-Систем, полското правителство). Терминалният капацитет повишава устойчивостта. Той обаче не създава газ, който не може да отплава.

Председателят на „Енагас“ казва пред „Ара“, че фючърсите за газа не сочат пълна нормализация преди края на 2027 или началото на 2028 г. Това е пазарна прогноза, не сигурност. Но е честната мярка за значението на „отварянето“ на Ормуз. Петролът намери обходни маршрути. При газа тесният участък остава самият маршрут.