Работници в Генуа връщали 60 % от заплатите

Thousands of safety shells accumulate where the labor was extracted and then discarded.
Композиция на изображението · tobriefРаботници, които изработват бетонните кесони за новия вълнолом на Генуа, били принуждавани да връщат 40 % до 60 % от заплатите си на трудови посредници. На 26 юни прокуратурата в Савона и карабинерите арестуваха осем души и поставиха две компании под съдебен надзор („Ил Фато Куотидиано“, „Ла Воче ди Дженова“). Обвиненията са за незаконно посредничество при наемане на работници и трудова експлоатация в обект във Вадо Лигуре, където се произвеждат сглобяеми елементи за вълнолома. Според разследването работниците били карани и сами да купуват защитното си оборудване, а следователите проверяват съмнения за фалшифицирани сертификати за безопасност при високорискови строителни дейности (ИВГ).
Това засега са твърдения по активно разследване, а не факти, установени от съд. Но случаят отваря проблем, за който следпандемичната архитектура на европейското финансиране няма добър отговор.
Вълноломът в Генуа е инфраструктурен проект за 1,3 млрд. евро, финансиран през италианския допълващ фонд към Националния план за възстановяване и устойчивост (пристанището на Генуа). Самият план е част от рамката на европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост — програмата, чрез която Брюксел отпуска средства на държавите членки срещу изпълнение на договорени реформи и инвестиционни цели („Евро-Лекс“). Парите за вълнолома са национални, а не директно взети от европейски грантове, но проектът е вграден в същата система за изпълнение. Италия е най-големият получател по механизма, с план за 194,4 млрд. евро под формата на грантове и заеми (Европейската комисия). При такъв мащаб въпросът за контрола не може да се избегне.
Брюксел проверява етапи, не строителни площадки
Механизмът за възстановяване и устойчивост беше създаден, за да насочва реформи и да защитава бюджета на ЕС. Той не е замислен като система за инспекции по строителни обекти. Брюксел проверява дали Италия е изпълнила договорените етапи: приета реформа, започнат проект, постигната цел. Ако отговорът е положителен, плащането се разрешава. Според регламента за механизма първата отговорност за предотвратяване на измами, корупция и конфликт на интереси е на самите държави членки („Евро-Лекс“).
ЕС има специализирани органи. ОЛАФ, службата за борба с измамите, разследва злоупотреби с европейски средства. Европейската прокуратура може да преследва престъпления, които засягат финансовите интереси на ЕС (Европейска прокуратура). Но никой от тези органи не работи като трудова инспекция. Сляпото петно е между платежния списък на Брюксел и работника, който стои три подизпълнителски нива под главния договор. В европейската архитектура няма рутинна проверка дали човекът в края на тази верига е получил дължимото и е бил обучен както трябва.
Модел, а не изключение
Твърденията от Генуа се вписват в вече описана картина. Разследвания на „Ройтерс“ показаха как вериги от подизпълнители и трудови посредници в италианското строителство, логистика и мода свиват заплати и изваждат работници от защита („МаркетСкрийънър“/„Ройтерс“). Датският вестник „Политикен“ разгледа темата през правата на работниците мигранти, описвайки „условия, близки до робски“, и премести фокуса от наказателната процедура към човешката цена („Политикен“).
Италия не е единствената държава с такъв проблем. Шведско изследване за престъпните икономики в обществените поръчки установява, че злоупотребите влизат през слабия последващ контрол на договорите и плащанията, а не чрез шумни превземания на цели проекти (ЕСФ Швеция). Неотдавнашен доклад на Европейската сметна палата посочи пропуски в антифрод стратегиите, свързани с контрола по Механизма за възстановяване и устойчивост, и постави въпроса дали плащането по етапи осигурява реална проследимост на средствата (специален доклад 2026-18 на ЕСП). Уязвимостта е структурна: същата логика на етапите, която пази Брюксел от микромениджмънт на националните разходи, ограничава способността му да вижда какво става във веригите за изпълнение.
Срокът засилва напрежението
Италия трябва да изпълни етапите и целите си до август 2026 г., за да подаде последното си искане за плащане по механизма до декември 2026 г. (КИДТ). Натискът на крайния срок възнаграждава видимото завършване. Той може и да направи най-ниските нива на подизпълнителските вериги още по-трудни за наблюдение.
Липсват пълната карта на подизпълнителите, платежната верига и отговорът дали случаят ще остане национално наказателно производство, или ще доведе до по-широка проверка. Механизмът за възстановяване и устойчивост може да удостовери, че вълноломът е построен. Дали хората, които са го построили, са били платени и защитени, засега остава чужд проблем.
How was this article?
Help us get better
Help us get better
Details about this article
- Model:
- claude-opus-4-6
- Generated:
- 6/27/2026, 3:51:38 AM
- Pipeline run:
- eu_pipeline_20260627_015007
- Watermark:
- SynthID (Google's invisible watermark)
- Human review:
- None before publication