Германските Chinook поскъпват с €631 million

Германия тръгна да купува доказан американски военен хеликоптер, който вече е в серийна експлоатация. Според „Шпигел“ сметката е нараснала с 631 млн. евро още преди да започнат доставките. Ако Европа трудно контролира разходите дори при зряла платформа, по-амбициозните ѝ планове за превъоръжаване ще се сблъскат с много неприятна бюджетна аритметика.

Документ на германското министерство на отбраната, изпратен до бюджетните експерти в Бундестага, показва, че покупката на 60 тежки транспортни хеликоптера „Боинг“ CH-47F „Чинук“ вече ще струва около 7,187 млрд. евро, вместо одобрената досега сума („Шпигел“). Министерството обяснява увеличението с по-високи цени от „Боинг“, по-скъпи доставки, натиск върху заплатите и промени в конфигурацията. Нито едно от тези поскъпвания не произтича от нови военни изисквания. Самият документ не е публичен; числото за преразхода засега се основава единствено на информацията на „Шпигел“.

Как една „проста“ покупка поскъпва

Сделката минава през американската схема за чуждестранни военни продажби, позната като Foreign Military Sales, при която Вашингтон е посредник между купувача и производителя. Американската Агенция за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността уведоми Конгреса за пакет за Германия на стойност до 8,5 млрд. долара, включващ хеликоптери, двигатели, защитни системи, обучение, логистика и дългосрочна поддръжка (DSCA). Тази сума винаги е била горна прогнозна граница. По правилата на схемата първоначалните уведомления са приблизителни; крайната цена се променя, когато договорите и техническите спецификации се фиксират (DSCA FAQ).

Точно този механизъм прави европейското превъоръжаване по-трудно, отколкото изглежда от обявените милиарди. Правителствата поставят цели за разходи. Парламентите одобряват нужните способности. Между решението и доставката обаче инфлацията, тесните места при доставчиците и разрастващите се пакети за поддръжка започват да изяждат бюджета отвътре. Моделът не е нов, но мащабът му расте, защото търсенето на отбранителна продукция се увеличава в цяла Европа. Бюджетната комисия на Бундестага, която контролира федералните разходи, сега трябва политически да обясни защо сигурният и доказан избор струва стотици милиони повече от обещаното (Bundestag).

Цената на зависимостта

„Чинук“ трябва да замени остаряващия германски флот от тежки транспортни хеликоптери CH-53 и да покрие задача, от която НАТО има все по-голяма нужда: прехвърляне на войски, техника и боеприпаси по източния фланг, включително към новата постоянна германска бригада в Литва (Boeing, Euronews). Скоростта на доставката и съвместимостта с американските системи оправдават избора. Но той обвързва Германия за десетилетия с американски цени на резервни части, вериги за поддръжка и графици за модернизация. Всеки бъдещ софтуерен ъпдейт, всеки ремонтен цикъл и всяка спешна поръчка при война ще минават през американски канали.

Френският институт за международни отношения Ифри формулира предупреждението просто: Европа може да притежава техниката, но пак да зависи от други, за да я държи във въздуха (Ifri). Европейската комисия натиска в обратната посока чрез SAFE, нов механизъм на ЕС за съвместно финансиране на отбранително производство, и току-що предложи пет общи европейски отбранителни проекта (Euronews). Но нито една програма на ЕС не може за кратко време да създаде европейски тежък транспортен хеликоптер със зрелостта на „Чинук“.

Полша показва защо аргументът за автономията сам по себе си не решава въпроса. Варшава заложи сериозно на американски отбранителни покупки, защото смята, че американското оборудване задържа Вашингтон в европейската отбрана и дава възпиращ ефект по-бързо, отколкото биха позволили европейските цикли на разработка. Успоредно с това Полша подписа споразумение за отбранително-индустриално сътрудничество със шведската „Сааб“, приемайки, че европейските алтернативи ще дойдат по-бавно (KPRM). Компромисът е ясен: скорост и политически сигнал към съюзниците сега, индустриална автономия по-късно.

Натискът върху цялата система

Нидерландският отбранителен меморандум показва докъде води това. Хага се ангажира с нормата на НАТО за разходи от 3,5 % и планира повече хеликоптери, кораби и безпилотни системи (Defensie). Когато всички членки на НАТО едновременно увеличават търсенето, те се конкурират за едни и същи ограничени доставчици, квалифицирани работници и производствени слотове за интеграция. Цените се покачват. Сроковете се удължават. Същият натиск върху разходите ще удари всяка съюзническа програма, която върви паралелно. Германският преразход не е изолиран управленски пропуск. Той е ранно предупреждение какво се случва, когато политическите ангажименти за харчене растат по-бързо от капацитета на производствените линии.

Парламентите все още по-лесно одобряват самолета или хеликоптера, който могат да видят. По-трудната сметка е системата около него: софтуерът, резервните части, поддръжката и реалната готовност на флота при война. Корпусът е видимият обект. Стратегическата цена е във всичко, което го държи във въздуха.