Германия одобри военен дълг за €110 billion

Кабинетът на Фридрих Мерц одобри проектобюджета за 2027 г. с около 203,6 млрд. евро нов дълг, от които 109,7 млрд. евро са за военни разходи (Шпигел, Ар Ти И). Така Германия би станала най-големият едногодишен заемател в еврозоната. За останалата част от Европа по-важното е друго: Берлин промени собствените си фискални правила, за да направи този дълг възможен, докато повечето му партньори нямат същия изход.

Как Германия заема извън собствените си правила

Общите разходи достигат 555,4 млрд. евро. Основният федерален бюджет изисква 118,7 млрд. евро нов дълг, за да покрие разликата между данъчните приходи и планираните разходи. До него стоят още два източника на заемане: около 54,9 млрд. евро от инфраструктурен фонд и 30 млрд. евро от фонда за отбрана, създаден през 2022 г. (Дойче веле).

Тези „специални фондове“ са основният механизъм. Те позволяват на правителството да отчете по-малък видим дефицит, докато заема значително през канали извън редовния бюджет. Германската конституционна „дългова спирачка“ — правилото, което ограничава структурно колко може да заема федералното правителство всяка година — беше променена така, че да изключва разходите за отбрана над 1 % от БВП. Тази една правна промяна даде на Мерц пространство да цели 3,5 % от БВП за отбрана до 2029 г. (Федерално правителство на Германия).

Цената се натрупва бързо. Според бюджетни прогнози, цитирани от Ъпдей, лихвените плащания по федералния дълг почти ще се удвоят — от 41,9 млрд. евро през 2027 г. до около 80,7 млрд. евро през 2030 г. Германският съвет за фискална стабилност, органът, който следи заемането на федерацията и провинциите, предупреди, че този курс рискува да наруши правилата на ЕС за дълга (Ханделсблат).

Дълг за Берлин, икономии за общия бюджет

В същото време Берлин настоява следващият бюджет на ЕС да бъде намален с около 400 млрд. евро, според изтекъл позиционен документ, за който съобщава Маркетскрийнър. Този общ бюджет финансира кохезията, земеделието и климатичните програми в по-бедните държави членки. Берлин пренаписа собствената си фискална конституция, за да харчи повече за отбрана, докато иска от партньорите си да приемат по-малко от общата каса.

Най-острият дисбаланс е за Франция. Париж е поел ангажимент за 436 млрд. евро военни разходи до 2030 г., но френският публичен дълг вече е около 117,5 % от БВП, а лихвените разходи се очаква дългосрочно да се доближат до 5 % от БВП (Льо Фигаро, Льо Монд). Германия отвори фискално пространство с промяна на една конституционна клауза. Франция няма равностоен инструмент и трябва всяка година да рефинансира дълга си при много по-тесни ограничения.

Пазарите на облигации показват по-широкия натиск. Доходността по 10-годишните германски държавни облигации беше около 2,94 % на 6 юли; италианският еквивалент беше 3,71 %, или спред от 77 базисни пункта — разликата в цената, която двете държави плащат, за да заемат (Борса Кориере, Телеборса). Спредът се е свил, което на пръв поглед изглежда добра новина за Рим. Но разликата се затваря, защото германското заемане поскъпва, а не защото Италия заема по-евтино. Както отбелязва БНП Париба, структурно по-високите лихви увеличават тежестта на дълга във всички развити икономики (БНП Париба).

Какво купуват тези пари

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте настоя Берлин да превърне по-високите разходи в боеспособни сили и работещи производствени линии, а не само в бюджетни редове (НАТО). Това е реалният тест. Германия има финансовия капацитет да води европейското превъоръжаване. В замяна съюзниците ѝ имат основание да очакват доказателства, че рекордното заемане произвежда разгърваеми бригади, батареи за противовъздушна отбрана и запаси от боеприпаси, а не по-високи единични цени и повече вносно оборудване. Въпросът, който този бюджет оставя отворен, е дали Франция и по-малките държави членки могат да поддържат темпото без повече общо европейско финансиране.