Германия спира F126 след €2.3bn

Германия прекрати на 24 юни програмата за фрегати Ф126 и развали договора за шест големи бойни кораба, след като вече бяха похарчени около 2,3 млрд. евро (германското министерство на отбраната, Евронюз). Министърът на отбраната Борис Писториус заяви, че консорциумът, воден от нидерландската „Дамен Нейвъл“, вече не може да изпълни договорените срокове и бюджет. Няма да бъде доставен нито един кораб.

Новият план е за до осем по-малки фрегати МЕКО А-200 от германската ТКМС, проектирани около борбата с подводници, тоест откриване, проследяване и поразяване на подводни цели (Дифенс Нюз, Бундесвер). Поръчката обаче зависи от Бундестага, германския парламент, а пакетът за обществената поръчка, по който депутатите трябва да гласуват, още не е готов.

Как по-стар и доказан проект замени водеща програма

Ф126 трябваше да покаже, че европейските отбранителни компании могат да строят бойни кораби през граници. „Дамен“, нидерландска компания, спечели договора през 2020 г. като главен изпълнител и водещ проектант. Германските корабостроителници трябваше да поемат самото строителство. Моделът се разпадна заради забавяния, проблеми със софтуерните интерфейси и трудности при прехвърлянето на техническите планове към германските индустриални партньори (Опекс360).

Берлин е разглеждал и късен опит за спасяване чрез корабостроителното подразделение на „Райнметал“. Според оценката на министерството този вариант би вдигнал общата цена над 18 млрд. евро (Ханделсблат). Той би принудил Германия и да се откаже от евентуални претенции за обезщетение срещу „Дамен“, като самият Писториус подсказа, че шансовете за такива искове може да са ограничени (МаринЛинк). Министерството избра да прекрати проекта.

Проблемът не беше само инженерен. Той беше за контрол: кой проектира, кой строи, кой носи отговорност и кой плаща, когато графикът се разпадне. Ф126 се вписва в по-широкия модел на европейски отбранителни проекти, които се затягат точно около тези въпроси. Когато партньорите не се разберат колко работа получават фирмите от всяка държава или кой държи ключовата технология, сроковете се изплъзват, а разходите растат. „Дамен“ губи позицията си на германския военноморски пазар по най-големия следвоенен военноморски договор на Германия (Дойчландфунк). С избора на по-стар, доказан национален проект пред отворена трансгранична конкуренция Берлин изпраща сигнал към бъдещите партньори: когато съвместните договори влязат в криза, работата може да бъде върната у дома.

Инструментите на ЕС се опитват да тласкат държавите в обратната посока. СЕЙФ, новият европейски инструмент за отбранителни заеми за съвместни покупки, и Европейският фонд за отбрана дават стимули за общи поръчки. Те обаче не избират коя фрегата да купи една държава, не заменят националния бюджетен контрол и не поемат отговорността, когато договорът се провали (Европейска комисия). Разликата между насърчението от Брюксел и националната политика около въпроса кой какво строи остава голяма.

Кораби, които засега съществуват само на хартия

Отмяната тежи повече от един корабостроителен договор. Германското външно министерство описва Балтийско море като стратегически маршрут за подкрепления и снабдяване и свързва морската сигурност с руската подводна активност в Крайния север (германското външно министерство). Съюзниците на Германия очакват от Берлин капацитет за борба с подводници: сонари, хеликоптери и патрулни кораби, които да пазят морските линии, кабелите и тръбопроводите. Тези очаквания сега лежат върху кораби, които още не съществуват.

Полски анализатори формулират оценката условно: ако завоят към МЕКО достави бойни кораби по-бързо, отколкото блокираната линия Ф126 би могла, отмяната изглежда болезнена, но рационална. Ако забавяне в Бундестага, ограничения в капацитета на ТКМС или спорове по конфигурацията забавят замяната, случаят ще стане още един аргумент в нарастващото впечатление, че Берлин говори за стратегическа амбиция, но създава несигурност какво реално може да предостави (Жечпосполита Радар). Специализирани издания посочват, че първата МЕКО може да пристигне в края на 2029 г., макар тази дата да няма парламентарно потвърждение (Нейвъл Нюз).

Министерството може да прекрати договор. Само Бундестагът може да финансира следващата стъпка. А НАТО може да планира германски противолодъчен капацитет колкото иска, но някой трябва да достави корабите. За съюзниците на Германия важният тест е дали Берлин наистина е избрал скоростта пред още един кръг забавяне.