Германия изпусна срока за заплатите

На 7 юни 2026 г. изтече срок, който малко работници забелязаха, а много правителства не спазиха. Директива 2023/970 — европейският закон за прозрачност на възнагражденията, приет през май 2023 г. — задължаваше всички 27 държави членки да въведат правилата ѝ в националното си законодателство до тази дата (EUR-Lex). Сред закъснелите са Германия, Франция, Швеция и Хърватия (Tageskarte, Kohen Avocats).

Последицата е конкретна. Милиони работници в частния сектор в Европа вече имат права, записани в Официалния вестник на ЕС, но често още не могат да ги използват на работното си място.

Какво трябваше да получат работниците

Директивата атакува ясен проблем: когато заплащането е тайна, дискриминацията почти не може да бъде доказана. Инструментите ѝ са в три посоки. Кандидатите за работа трябва да получават информация за диапазона на заплащане преди интервю, а работодателите нямат право да питат каква заплата са получавали преди. Настоящите служители могат да поискат информация за собственото си равнище на заплащане и за средното възнаграждение на колеги, които вършат сравнима работа, с разбивка по пол (European Commission, European Parliament). Работодателите с поне 100 души персонал трябва да публикуват данни за разликата в заплащането между жените и мъжете, а при необоснована разлика от 5 % или повече да правят съвместна оценка с представители на работниците (EUR-Lex, EC News).

Най-силният инструмент е процедурен: обръща се тежестта на доказване. След като работникът представи факти, които насочват към дискриминация в заплащането, работодателят трябва да докаже, че такава няма (Council of the EU).

Но директивата на ЕС, за разлика от регламента, не се прилага автоматично. Тя задължава правителствата да постигнат определен резултат, но оставя на националните парламенти да изградят процедурите, санкциите и съдебните пътища, чрез които работниците реално могат да защитят правата си. Докато това не стане, правата остават абстрактни.

Защо работниците в частния сектор остават блокирани

Тук правната празнина се усеща най-силно. Директивите на ЕС по правило не могат да бъдат прилагани пряко от отделен работник срещу частен работодател. Служител в държавния сектор може да се позове на разпоредбите на директивата срещу държавата, която не я е въвела навреме, защото правото на ЕС третира държавата като отговорна за собственото ѝ забавяне. Но работник в частна компания обикновено не може да използва невъведена директива като пряко правно оръжие срещу работодателя си (EUR-Lex). Той може да поиска от националния съд да тълкува действащите вътрешни правила в духа на директивата, но това е по-бавно, по-несигурно и зависи от вече съществуващото национално право.

Европейската комисия може да започне процедура за нарушение — инструментът ѝ за натиск върху правителства, които не изпълняват правото на ЕС. Тази процедура може да доведе до глоби за държавата, но не дава на работника данните за заплащането още утре и не принуждава работодателя му веднага да обясни разлика във възнагражденията.

Италия е сред малкото държави, които спазиха срока. Нейният указ за прилагане влезе в сила на самия 7 юни 2026 г. (Trusaic). Италианските работници и кандидати вече могат да искат диапазони на заплащане, защитени са от въпроси за предишната си заплата и имат достъп до сравними данни за възнагражденията по пол (Laborability).

Най-голямата празнина сред големите икономики е в Германия. Сегашният германски закон за прозрачност на възнагражденията покрива само част от обхвата на директивата, а новото законодателство може да се забави до началото на 2027 г. (Tageskarte, EntgTranspG). Франция вече има индекс за равенство на ниво компания, но директивата добавя индивидуални права, които този индекс не покрива; натовареният парламентарен календар изтласка закона след крайния срок (Le Monde, Dila). В Швеция забавянето има друга логика: заплатите се определят чрез колективно договаряне между синдикати и работодатели, а много участници виждат отчетните задължения в директивата като намеса в система, която вече договаря възнагражденията колективно (Lunds universitet). Полша действа рано по прозрачността при наемане, като изисква диапазони на заплащане в обявите за работа и забранява въпросите за предишна заплата. По-широката система за докладване на разликите и санкции при неспазване обаче все още се подготвяше в края на юни 2026 г. (DGP, Rzeczpospolita).

Цената на забавянето

Това не е разделение между Север и Юг или между Изток и Запад. Германия и Швеция закъсняват също както Хърватия. Общият модел е друг: правата в ЕС се договарят колективно, но се доставят национално, а доставката зависи от законодателния капацитет на всяко правителство и от готовността му да понесе натиск от работодателите.

За работниците, които трябваше да получат тези инструменти на 7 юни 2026 г., правителствата, пропуснали срока, оставиха права, които могат да бъдат прочетени, но още не могат да бъдат наложени. Тези правителства им дължат поне ясен график.