Германия докладва 2.69% от GDP за отбрана

Германия е уведомила НАТО, че през 2026 г. очаква разходи за отбрана от 124,7 млрд. евро, равни на 2,69 % от БВП, според информацията на „Цайт“ за германското уведомление. Така Берлин вече не изглежда като държавата, която едва догонва целите за споделяне на тежестта, а като страна, която започва да задава мерилото. За Европа обаче важният въпрос не е размерът на обещанието, а колко реална военна сила може да бъде използвана.

Процентите в НАТО сравняват национални планове, не вноски в обща военна каса. Старият ориентир от 2 % от БВП и очакването 20 % от разходите да отиват за оборудване вече стоят до по-трудна пътека: 5 % до 2035 г., разделени на 3,5 % за основна отбрана и 1,5 % за пътища, пристанища, киберсигурност, енергийна инфраструктура и други системи, без които армиите не се придвижват. Това е описано в обобщението на Конгресната изследователска служба на САЩ за споделянето на тежестта и в репортажа на „Ал Джазира“ от срещата на върха. Натискът върху съюзниците се увеличава. Но тези числа сами по себе си не показват кой може да разгърне, снабдява и поддържа сили при криза.

Берлин купува тежест

Канцлерът Фридрих Мерц иска Германия да бъде третирана като централен доставчик на сигурност, а не като съюзник, когото Вашингтон постоянно трябва да тласка напред. Правителството му разхлаби ограниченията за голяма част от разходите, свързани с отбраната, и сочи към 3,5 % от БВП до 2029 г., според Катарската новинарска агенция. Това дава на Берлин политически отговор към Вашингтон и Марк Рюте, преди да даде на Европа напълно проверен военен отговор.

Източният фланг ще мери Германия по друг начин. В полския дебат фокусът е върху боеприпаси, противовъздушна отбрана, логистика и индустрия, а не върху самото съотношение към БВП, както „Дифенс24“ формулира теста пред срещата. За Варшава ролята на Германия като тилов център има значение, ако влаковете получават приоритет, болниците могат да поемат ранени, горивото и резервните части се движат бързо, а военните колони не засядат в граждански тесни места. Същото притеснение личи и в разказа на „Онет“.

Литва дава на този тест конкретно измерение. Германската бригада там трябва да достигне около 5 000 войници и 200 цивилни до края на 2027 г., според „Юронюз“. Германската военна асоциация ДБвВ посочва, че личният състав, подразделенията и инфраструктурата около Рукла и Руднинкай постепенно се оформят. Министърът на отбраната Борис Писториус е признал и недостиг на специалисти по логистика, медицина и защита от химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи, съобщава НАМПА. Една бригада успокоява, когато съществува на хартия. Тя възпира, когато е окомплектована, снабдена и тренирана.

Съюзниците четат числото през собствените си ограничения

Франция гледа на германския скок през контрола върху отбранителната верига. Повече германски пари могат да засилят Европа, но само ако изграждат системи, които европейците могат да произвеждат, обновяват и поддържат, без да чакат американски проекти или разрешения. „Льо Монд“ постави европейското превъоръжаване на фона на недостига на боеприпаси, противовъздушна отбрана, транспорт и ударни способности. „Зон милитер“ съобщи за германски интерес към американски лицензи за производство на ракети „Томахоук“ и ПАК-3 МСЕ, което може да добави способности, но и да запази европейската зависимост от американско одобрение.

Италия чете същото число през бюджета. Берлин има пространство да харчи; Рим трябва да обясни сметката. „Авенире“ описва разделено правителство под натиск от НАТО, САЩ и ЕС, а „Паджела политика“ показва, че проблемът на Италия не е толкова формална правна забрана, колкото спор за дефицитите, коалиционната политика и начина, по който разходите за отбрана се отчитат в бюджета.

Испания се опитва да отдели обещанията за способности от аритметиката на БВП. Педро Санчес отхвърля 5 % като национална цел и твърди, че около 2,1 % могат да покрият нужните на Испания способности, според „Ла Вангуардия“. Германското число прави този аргумент по-труден за защита. То дава повече лостове на Рюте и Вашингтон, когато „Ел Еспаньол“ съобщава за предупреждения към съюзници, които отказват средствата за отбрана.

Германското уведомление променя политиката в НАТО, преди да промени разгърваемата военна сила на Европа. Мерц купи доверие за Берлин и това доверие вече се превръща в натиск върху Рим, Мадрид и източния фланг. Доказателството остава при Мерц, Писториус и Рюте: подписани договори, окомплектовани части, попълнени складове, освободени маршрути и тренирани бригади. Докато това не се случи, Германия е укрепила позицията си в НАТО повече, отколкото европейската позиция при криза.