Дефицит от 11 млрд. евро за отбраната

Конституционната промяна, която позволи на Германия да поема повече дълг за отбрана, проработи точно както е записана. Именно в това е проблемът. През 2025 г. Берлин е заел 28,6 млрд. евро извън ограниченията на дълговата спирачка — правилото, което ограничава годишния федерален дълг, докато разходите за сигурност, отговарящи на условията, са нараснали само със 17,6 млрд. евро спрямо предходната година (FAZ, Die Zeit). Според изчисленията на германския икономически институт Ифо разликата от около 11 млрд. евро идва от стари разходи, които вече могат да се финансират с дълг. Така данъчни приходи се освобождават за други нужди на бюджета. Бундесбанк стига независимо до сходен извод: заемите по новите правила за отбрана и инфраструктура са надхвърлили действително допълнителните разходи и са помогнали за запълването на общи бюджетни дефицити (Bundesbank).

Няма данни за изведени средства от сметките за отбрана. Става дума за заместване на бюджетно финансиране с дълг, а не за отклоняване на пари.

Как ниската изходна база освобождава средства

Конституционната промяна от март 2025 г. изключва от дълговата спирачка федералните разходи за сигурност над 1 % от БВП. Правилото обхваща пет категории: отбрана, гражданска защита, разузнаване, киберсигурност и помощ за държави, подложени на въоръжено нападение (Bundestag).

Прагът е определен под равнището, което Германия вече е харчила за тези дейности. Затова Берлин е могъл веднага да финансира с дълг съществуващи разходи, без да добави нито едно евро нов военен капацитет. Позицията на Министерството на финансите е юридически издържана: всеки зает евроцент отговаря на конституционната формула. Аргументът на Ифо е икономически — новият дълг би трябвало да носи допълнителен резултат за сигурността, а не да заменя данъчните приходи, с които същите разходи са били покривани дотогава (Ifo).

Двете констатации не си противоречат. Заемите са съобразени със закона, но около 38,5 % от освободения от ограничения дълг не са финансирали нищо допълнително за отбраната (FAZ).

Литва като проверка на изпълнението

Германия има и измерим напредък при доставките. Разходите за военни поръчки са нараснали с 4,53 млрд. евро през 2025 г., включително с още 2,32 млрд. евро за боеприпаси (Die Zeit). Усвояването на по-стария специален фонд от 100 млрд. евро — еднократен дългов пакет, създаден през 2022 г. за модернизация на Бундесвера — се е повишило от 3,5 % през 2022 г. до 84 % през 2024 г. (French Treasury).

Най-конкретната проверка дали заемите се превръщат в комплектовани и оборудвани формирования е германската 45-а бронетанкова бригада в Литва — основният ангажимент на Берлин към отбраната на източния фланг на НАТО. Под нейно командване служат около 1 700 души, но числото включва вече съществуваща бойна група на НАТО с над 1 000 военнослужещи на ротационен принцип. Следователно не става дума за 1 700 новоразположени германски войници (Bundeswehr, LRT). Тежкият танков и механизираният батальон трябва да бъдат преместени от Германия едва през 2027 г. Към август 2026 г. доброволци са заели само 60 % от окончателния щат на бригадата (Lrytas).

От своя страна Литва харчи 1,33 млрд. евро за инфраструктурата, необходима за приемането на цялата бригада (Lithuanian Defence Ministry).

Замяната на бюджетно финансиране с дълг и незаетите длъжности в бригадата са два паралелни проблема, но наличните данни не доказват причинна връзка между тях. Недостигът на кандидати, сроковете за доставки и ограниченият капацитет на отбранителната индустрия имат различни обяснения. Съпоставката все пак показва разминаването между конституционно осигурената възможност на Германия да заема средства и доказаната ѝ способност да ги превръща в боеспособни формирования.

Защо съюзниците не могат да пренебрегнат проблема

Способността на Германия да изпълни поетите ангажименти засяга и останалите съюзници. И трите бойни бригади на Нидерландия са интегрирани в германски дивизии. По време на учението „Файтър Лайън 2026“ над 7 000 германски и нидерландски военнослужещи са тренирали съвместни операции (Defensie Dichtbij, Bundeswehr). Координацията работи в условията на учение. Все още не е проверено дали при продължителни бойни действия нидерландските бригади могат да разчитат на необходимите германски командни и логистични структури.

Както писахме миналата седмица, федералните одитори предупредиха, че германският държавен дълг може да достигне поне 3 трлн. евро до 2030 г., а годишните лихвени плащания — 80,7 млрд. евро (Bundestag). Възможностите за нов дълг не са неограничени и в един момент лихвените разходи ще започнат да се конкурират с отбраната за едни и същи бюджетни средства.

Германия показа, че новите ѝ заеми отговарят на конституцията. Още не е доказала, че цялото допълнително фискално пространство е създало нов военен капацитет с осигурен личен състав и оборудване. Отговорността е разпределена между правителството, Министерството на отбраната, службата на Бундесвера за военни поръчки и бюджетната комисия на Бундестага, която одобрява годишните разходи и следи изпълнението им. Сумата от 11 млрд. евро е оценка на Ифо за заместване на финансирането, а не установена загуба. За съюзниците, които изграждат отбранителните си планове около германските ангажименти, правната изрядност обаче не е достатъчна. Нужни са им батальони.