Skip to main content
EU_ECONOMICS04 / 10 · история на деня3 мин · 777 думи · 66 източници

Германският ток е много по-скъп от шведския

✦
Написано от AIto brief AI · 10 ноември 2026 г., 01:50
Как беше написана

One European auction meets the narrow limits of its cables.

Композиция на изображението · tobrief
текстът · 3 мин четене

Едровата цена на електроенергията с доставка в Германия в понеделник, 9 ноември, е била средно 345,64 евро за мегаватчас — единицата, в която се търгува електроенергията (таблица по държави). В ценовата зона SE2 в Северна Швеция средната цена за същия ден е била 6,10 евро (Nordic–Baltic zones). Двете страни участват в общ свързан европейски търг, но цените им се разминават драстично.

Това са цени „ден напред“ — определени на търг в деня преди доставката. Те покриват само самата енергия, без мрежови такси и данъци, затова не показват колко плащат домакинствата. Цените се менят и в рамките на деня: една от 15-минутните сесии в Германия същата вечер е приключила на 653,38 евро (германски пазарен доклад).

Как един търг води до различни цени

Европейските пазари са свързани чрез общо изчисление, което едновременно съпоставя офертите на всички държави. То позволява на зоните с по-евтина електроенергия да продават на по-скъпите, докато междусистемните кабели се запълнят. Когато капацитетът на дадена връзка се изчерпи, цените от двете ѝ страни се раздалечават.

Във всяка зона цената се определя от най-скъпата електроцентрала, която все още е нужна, за да покрие търсенето; по тази цена получават заплащане и останалите производители. В голяма част от Европа тази централа често работи на газ, затова цената на газа има значение. В понеделник той е бил скъп: референтният договор в Нидерландия е струвал 86,50 евро за мегаватчас (The Guardian).

В Германия и времето е ограничило предлагането от вятърни мощности. Прогноза е оценявала производството на вятърна енергия на около 1 555 МВт — едва 2,3 % от инсталираната мощност (прогноза за вятърната енергия в Германия). Това е прогноза, а не отчет кои централи са работили или коя от тях е определила цената. Електроенергия все пак е влизала от чужбина: в 17:45 ч. Германия е била нетен вносител на 7,103 ГВт (табло за електроенергийните потоци в Германия). Тези данни показват трансграничния обмен, но не и кои кабели са достигнали лимита си.

Къде капацитетът на връзките не достига

Цените в западните съседи на Германия са били близки до нейните: 335,27 евро в Белгия и 334,12 евро във Франция (таблица по държави, цени в Белгия на базата на данни от EPEX). Испания е била доста под тази група — операторът на пазара е отчел 179,67 евро (OMIE).

Пиренеите дават една възможна структурна причина за разликата. Испанският мрежов оператор Red Eléctrica оценява междусистемната свързаност на полуострова с континентална Европа на 2 % (Red Eléctrica). Показателят сравнява капацитета на трансграничните кабели с производствената мощност на страната; ниската стойност означава по-малко възможности за търговия. Тя описва трайно ограничение, но без данни за потоците в понеделник не може да покаже какъв дял от разликата между Испания и Франция се дължи на кабелите.

Подобна картина се вижда и в Балтийския регион. Средната цена в Латвия и Литва е била около 414 евро (Nordic–Baltic zones). Според публикация, която цитира доставчика Elektrum, преносният капацитет между Естония и Латвия по време на този епизод е бил около 900 МВт (LRT). Това може да обясни защо в Естония електроенергията е била по-евтина, но не е измерено какъв дял от разликата е обяснен от ограничението.

Кой усеща скока на едровия пазар

Цена от 600 евро за мегаватчас се равнява на 0,60 евро за киловатчас — единицата в сметките на домакинствата — само за самата енергия (ACER–CEER). През първата половина на 2026 г. домакинствата в ЕС са плащали средно около 0,28 евро за киловатчас с включени данъци и мрежови такси (Eurostat). Това не са съпоставими сметки. Сравнението само показва мащаба: в най-скъпата 15-минутна сесия в понеделник цената на енергията сама по себе си е надхвърлила средната крайна цена, която домакинствата плащат за киловатчас.

Видът на договора определя кой поема тази цена. Около 52 % от домакинствата в ЕС са на договори с фиксирана цена, а 7 % — на динамични договори, при които цената следва пазара през отделните времеви интервали (табло на ACER за пазара на дребно). Клиентите с динамични договори са платили вечерния пик, освен ако не са преместили зареждането на електромобила или отоплението към по-евтини часове. Фиксираните договори са ги защитили от цената в този ден. Дали доставчиците им са понесли загуби зависи от това колко електроенергия са закупили предварително или са обезпечили с договори, фиксиращи цената. Бизнесите, които купуват на спот пазара без такава защита, са били изложени пряко на пика.

Данните от понеделник подкрепят два извода. Общият търг не е изравнил цените в Европа там, където местното предлагане се е различавало, а връзките между зоните са били ограничени. Краткият скок на едровия пазар обаче не означава същия скок в повечето домакински сметки, защото повечето домакинства са на договори с фиксирана цена. Остава уговорката, че наличните данни не показват кое конкретно ограничение по мрежата е причинило всяка от разликите. Отговорът е в отчетите на мрежовите оператори за реалните потоци и капацитета на кабелите.

Details about this article
Model:
claude-opus-5-5
Generated:
11/10/2026, 1:58:00 AM
Pipeline run:
eu_pipeline_20261110_005009
Watermark:
SynthID (Google's invisible watermark)
Human review:
None before publication
Learn more about our methodology →