Германия свива растежа за 2026 г. до 0.5%

Германският Съвет на икономическите експерти, най-важният консултативен орган на правителството, намали прогнозата си за растеж през 2026 г. от 0,9 % на 0,5 % — корекция надолу с 44 % за шест месеца. След свиването през 2023 и 2024 г. най-голямата икономика в Европа навлиза в четвърта поредна година на почти нулев растеж. Председателката на съвета Моника Шницер казва, че икономиката изобщо расте само заради държавните разходи за отбрана и инфраструктура. Без публичните разходи Германия вече би била в свиване.

Илюзията за 500 млрд. евро

През март 2025 г. Берлин създаде специален фонд от 500 млрд. евро за инфраструктура и климатични инвестиции, разделен между федерални проекти (300 млрд. евро), регионалните правителства (100 млрд. евро) и фонд за климатична трансформация (100 млрд. евро). Заемите по него остават извън германската „дългова спирачка“ — конституционното ограничение върху годишното държавно задлъжняване.

Проблемът е, че новият дълг не се превръща автоматично в нови инвестиции. Институтът „Ифо“, водещ германски икономически център, установява, че 95 % от новия дълг, набран чрез фонда през 2025 г., не е довел до допълнителни инвестиции. Правителството е прехвърлило вече планирани разходи от редовния бюджет към специалния фонд. От наличните 24,3 млрд. евро реалните инвестиции са нараснали само с 1,3 млрд. евро. Ръководителят на „Ифо“ Клеменс Фюст го описа като запълване на бюджетни дупки с пари, финансирани чрез дълг.

Дори когато средствата са действително нови, Германия се сблъсква с тесни места. Европейската комисия отбелязва, че страната няма достатъчно работна сила, административен капацитет за планиране и бързи разрешителни процедури, за да усвои мащабни инвестиции за кратко време. Парите съществуват на хартия. До реалната икономика те стигат твърде бавно, за да променят траекторията.

Енергиен шок върху отслабена основа

Непосредственият повод за по-ниската прогноза е конфликтът с Иран и почти пълното прекъсване на корабоплаването през Ормузкия проток, което рязко повиши цените на петрола и газа. Съветът вече очаква инфлацията да достигне 3,0 % през 2026 г. вместо 2,1 % в ноемврийската му прогноза.

Този енергиен шок удря икономика, отслабена от три структурни промени: загубата на евтин руски газ след 2022 г., отслабващото китайско търсене на германски машини и автомобили и прехода към електромобили, който променя автомобилната индустрия. Германският модел, воден от износа, разчиташе на евтина енергия и силно външно търсене на промишлени стоки. И двете опори вече са подкопани.

Демографската стена

Най-острото предупреждение на съвета е за социалното осигуряване. Общите осигурителни вноски върху труда в Германия — за пенсии, здравеопазване, безработица и дългосрочна грижа, поделени между работодателя и работника — вече достигат 42,3 % от брутната заплата. Без реформа делът ще се повиши до 45,4 % през 2030 г. и 49,7 % през 2040 г..

Най-големият натиск идва от здравното осигуряване, където разходите са се увеличили с 64 % от 2005 г. насам, докато приходите са нараснали само с 31 %. С пенсионирането на поколението на бейби бума пенсионните вноски се очаква да се повишат от 18,6 % до 21,8 % до 2040 г.; според оценката на съвета тази нарастваща тежест ще намали БВП с 0,5–0,9 % до 2035 г..

Членът на съвета Вероника Грим формулира проблема директно: „Размерът на социалната държава трябва да съответства на растежа на страната. Не може постоянно да увеличавате социалните разходи, когато икономиката не расте.“

Защо Европа трябва да гледа внимателно

Германия формира около 29 % от БВП на еврозоната. Нейната стагнация се пренася през веригите за доставки и търсенето на внос в целия блок. Европейската централна банка, която определя лихвите за страните от еврозоната, вече е изправена пред конфликт: членът на управителния съвет Изабел Шнабел настоява за повишение на лихвите на 11 юни, за да бъде ограничена инфлацията, движена от енергията, докато германската икономика има нужда от обратното. Както отбелязва „Брюгел“, ЕЦБ не може едновременно да води оптимална политика за стагнираща Германия и за по-устойчиви южни икономики като Испания.

Германският бюджетен дефицит се очаква да се разшири от 2,7 % от БВП през 2025 г. до 4,3 % през 2027 г., което надхвърля тавана от 3 % в ЕС. Страна, която години наред настояваше Южна Европа да ограничава заемите си, сега сама трупа по-голям дефицит без видим растеж срещу него.

Рискът е самоподдържащ се кръг: слабият растеж увеличава дефицита, растящите социални разходи притискат бюджета, а фискалният стимул, който трябва да прекъсне цикъла, се губи в счетоводни прехвърляния и административни ограничения. Тестът пред Берлин е дали заетите пари могат да се превърнат в продуктивни инвестиции, преди демографската сметка да дойде.