Германия търси пенсионен буфер на борсата

На всеки човек над 65 години в ЕС се падат приблизително трима души в трудоспособна възраст, които внасят в пенсионната система (Евростат). Това съотношение върви към двама (Докладът на Европейската комисия за застаряването от 2024 г.). Германската пенсионна комисия отговори с най-широкия пакет от реформи, предлаган от голяма икономика в ЕС от години. Той съчетава три инструмента: добавка към държавната пенсия, финансирана през капиталовите пазари, постепенно повишаване на пенсионната възраст и по-строги правила за ранно пенсиониране. Нито една друга държава не копира берлинския модел. Но всички са изправени пред същата аритметика.

Как се пропуква разходопокривният модел

Държавните пенсии в Европа работят чрез проста размяна: днешните работещи финансират днешните пенсионери чрез осигурителните си вноски. Системата е стабилна, когато внасящите са много повече от получаващите пенсия. Когато това съотношение се свие, недостигът трябва да бъде поет някъде: чрез по-високи вноски, по-ниски пенсии, по-късно пенсиониране, повече имиграция или по-големи трансфери от общия бюджет (Докладът на Европейската комисия за застаряването от 2024 г.).

Германската добавка през капиталовите пазари се опитва да излезе от този кръг. Идеята е работещите да натрупват спестявания на финансовите пазари през кариерата си, така че пенсиите им да не зависят изцяло от заплатите на следващото поколение. Преходът обаче създава междинно поколение, което плаща два пъти. Някой все още трябва да финансира сегашните пенсионери, докато по-младите работещи започват да насочват част от вноските си към пазарни спестявания (Евростат, ОИСР). Капиталовият компонент не премахва демографската сметка. Той я премества.

Швеция вече има версия на такова разделение: 16 процентни пункта от публичната пенсионна вноска отиват в традиционната разходопокривна система, а 2,5 пункта — във финансирана „премийна пенсия“, инвестирана на пазарите (Шведската пенсионна агенция). Урокът за Германия е ограничен. Пазарният компонент може да работи като малка, добре управлявана добавка към силна държавна пенсия. Но шведската Сметна палата установи сериозни пропуски в защитата на потребителите в платформата за фондове и предупреди, че по-големият избор на фондове не води автоматично до по-добри резултати (Шведската Сметна палата).

Три държави, три начина да се поеме цената

Франция повиши пенсионната възраст от 62 на 64 години, като промяната трябва да влезе поетапно до 2030 г. (Ви пюблик). Бюджетните икономии зависят изцяло от това дали по-възрастните работници реално ще останат заети. Сред хората между 60 и 64 години само 39,7 % са работили през 2023 г. (френският Национален статистически институт). По-висока пенсионна възраст без съответстващи работни места просто прехвърля хората към обезщетения за безработица.

Испания избра повече приходи вместо по-късно излизане от пазара на труда. Нейният Механизъм за междупоколенческа справедливост постепенно повишава вноските на работодателите и работещите и изгражда резервен фонд, който да омекоти натиска върху системата, когато поколението на следвоенния бум започне масово да се пенсионира („Пенсии с един поглед“ на ОИСР). Работниците и фирмите плащат повече сега, за да защитят държавната пенсия по-късно.

Италия вече има една от най-високите пенсионни възрасти в Европа — 67 години, но периодично отваря отново пътеки за ранно пенсиониране, които изяждат част от икономиите. Публичните разходи за пенсии са около 15 % от БВП, сред най-високите в ЕС (Докладът на Европейската комисия за застаряването от 2024 г., „Пенсии с един поглед“ на ОИСР).

Всяка държава е избрала различен инструмент. Никоя не е избягала от ограничението. Работещите, пенсионерите, работодателите и данъкоплатците не могат да бъдат защитени едновременно.

Кой поема тежестта

По-късното пенсиониране и пазарно финансираните добавки облагодетелстват хората със стабилни, добре платени и физически по-леки професии. Те могат да работят по-дълго и да натрупват доходност десетилетия наред. Работещите в ръчни професии, хората с прекъсвания заради грижи за близки или тези с влошено здраве често не могат (Докладът на Европейската комисия за адекватността на пенсиите, Евростат). Младите работещи носят двойна тежест при всеки преход: финансират сегашните пенсионери и едновременно изграждат собствените си спестявания. Мениджърите на активи печелят винаги когато повече пенсионни пари потекат към пазарите. Затова управлението на фондовете и таксите им се превръщат в политика.

Практическият въпрос остава без отговор: могат ли хората, от които се иска да работят по-дълго, наистина да намерят и задържат работа? Докато заетостта сред по-възрастните работници не се подобри, повишаването на пенсионната възраст рискува да превърне пенсионния недостиг в проблем на бедността (ОИСР). Германия избира къде да падне демографската сметка. Същото прави и всяко друго европейско правителство. Повечето просто още не го признават открито.