Германия цели €110 млрд. за отбрана

Очакването, че евентуално примирие в Украйна скоро може да намали военното търсене в Европа, вече не изглежда устойчиво. Путин е отхвърлил сериозни преговори, според NV, която цитира Reuters. Затова съюзническите правителства вече планират така, сякаш войната ще продължи, а бюджетите им го показват. Истинският тест вече не е само колко харчи Европа, а дали военните министерства и индустрията могат да превърнат тези пари в реална военна сила навреме за следващата фаза на войната.

Парите вече са осигурени

Германия е центърът на тази бюджетна промяна. Канцлерът Фридрих Мерц предложи за 2027 г. военен бюджет от 109,7 млрд. евро, приблизително една пета от федералните разходи, плюс още 11,6 млрд. евро за Украйна (Bundesfinanzministerium). Берлин цели да достигне целта на НАТО от 3,5 % от БВП за отбрана до 2029 г., шест години преди хоризонта на алианса за 2035 г. (Deutschlandfunk).

Полша е още по-напред в този процес. Варшава е похарчила почти 123,6 млрд. злоти за отбрана през 2025 г., включително 42,4 млрд. злоти за модернизация, а за 2026–2027 г. са планирани покупки на американско оръжие за над 45 млрд. злоти (Defence24). Такива ангажименти обвързват правителствата с години поръчки, производствени графици и доставки, които ще продължат далеч отвъд всяко хипотетично примирие.

Не всички столици обаче се движат със същата скорост. Испанският премиер Педро Санчес отказа рамката от 5 % от БВП, предложена от генералния секретар на НАТО Марк Рюте: поне 3,5 % за основни военни нужди и 1,5 % за устойчивост (NATO, El Mundo). Испания беше единственият съюзник, който я отхвърли. Аргументът на Санчес е, че държавите трябва да бъдат оценявани според това какви способности реално разполагат, а не само според сумите, които харчат. Словашкият премиер Роберт Фицо, който твърди, че има преки канали и към Путин, и към Зеленски, но не е постигнал видим резултат (Aktuality, Denník N), е по-важен не като посредник, а като политическо прикритие за правителства, които искат да забавят военните ангажименти, докато говорят за мир.

Къде засядат парите

Рязкото увеличение на разходите изважда на преден план производствен проблем, който финансовите министерства сами не могат да решат. Германия прекрати програмата си за фрегатите F126 заради забавяния и надхвърлени разходи. Европейският дрон Eurodrone и бъдещият изтребител FCAS също изостават от графика (ZEIT). Полският премиер Доналд Туск предупреди, че следващите месеци може да бъдат „наистина критични“ не заради пълномащабно нахлуване, а защото ограничени руски провокации срещу инфраструктура или граници биха могли да проверят дали НАТО реагира като единен съюз (TVN24, BBC).

Европейските съюзници и Канада обещаха около 70 млрд. евро годишно военна подкрепа за Украйна през 2026 и 2027 г. (DW). EDIP, програмата на ЕС за отбранителната индустрия, която трябва да осигурява дългосрочни поръчки за ракети, системи за противовъздушна отбрана и дронове, измества снабдяването от спешни покупки към многогодишни договори (DG DEFIS). SAFE, общият фонд на ЕС от 150 млрд. евро за съвместни отбранителни поръчки, трябва да насочи това търсене към европейските заводи.

Обществото все още не може да види дали всичко това прави Европа по-готова за война. Целите на НАТО за способности, графиците за доставка на прехващачи и нивата на запасите от боеприпаси остават класифицирани. Комисията следи входните показатели, като бюджетни обещания и планирани производствени линии, но не и резултати като оборудвани части или нива на бойна готовност. Според Open Gate Italia Италия е намалила искането си към SAFE от 14,9 млрд. евро на 5 млрд. евро, което показва, че дори правителства, които формално подкрепят курса, се застраховат срещу темпото на промяната.

Тясното място е между министрите, които обявяват бюджетите, и агенциите за обществени поръчки, корабостроителниците и ракетните заводи, които трябва да доставят резултата. Военните министерства подписват договори. Агенциите управляват спецификации, изпитания и доставчици. Оръжейните компании определят производствените срокове. Когато някое звено в тази верига се забави, както показва германското прекратяване на програмата за фрегатите, парите чакат, а военните части остават без нужното оборудване. Европейските министри вече могат да преброят средствата. Сега трябва да докажат, че с тях купуват боеприпаси, прехващачи и бойни единици, с които Русия действително трябва да се съобразява.